• Започваме разговора положително, по този начин по-лесно ще спечелим родителите на наша страна; оценяваме техния интерес към решаването на проблема, изтъкваме положителните страни на детето.
  
•  Стараем се да избегнем конфронтация, защото в този момент родителят започва да защитава детето си на всяка цена.
• Оставяме родителя да опише (дефинира) проблема – как го вижда той.
• Опитваме се възможно най-конкретно да опишем проблемното поведение (подходящо е да разполагаме с предварително подготвени записки, документи, за да избегнем изрази като "никога", "винаги"), а също така трябва да избягваме оценяването на поведението на детето.
• Ако става въпрос за повече проблеми, съсредоточаваме се върху най-спешния – определяме приоритетите.
• Търсим решениe заедно – "Какво трябва да направим, какво предлагате" – съвместен брейнсторминг на родителя и учителя ... "Как ще го решим заедно"
• Внимаваме да не поляризираме по време на разговора и гледаме към бъдещето – не сте Вие срещу мен, а НИЕ: "Какво ние двамата ще направим"; "Разбирам, че и двамата искаме едно и също нещо, но ще го направим всеки по различен начин, нека се разберем... "
• Ако е подходящо, включваме в решаването и детето – може само̀ да предложи какво би могло да се промени в дадената ситуация, от какво би имало нужда.
• Добре е да апелираме, че родителите и детската градина имат обща цел – доброто на детето, нека заедно да се разберем как да осигурим това. Нека да покажем партньорство при решаването на проблеми.
•  Ясно комуникираме относно конкретните възможности за решаване на дадената ситуация, не очакваме, че всичко е "ясно" и че някой "трябва да се сети".
• При разговорите трябва да бъдем конкретни и изрични.
• Опитваме се да говорим по същество, на емоционалните реакции реагираме спокойно с изразяване на разбиране, "разбирам, че това е много трудна ситуация за Вас“, опитваме се да връщаме родителите към съществена дискусия.
• На някои изказвания, като например: "Синът ви е добър.", "…не внимава", "…не слуша", "…провокира", за родителя може да бъде трудно да реагира. Такива изявления са безполезни, защото не описват конкретно какво се случва и дават възможност за развитие на буйни фантазии.
• По-добре е да се каже вместо "не слуша": "Синът ви не реагира на инструкциите на учителя и продължава с дейността си, при повторно подканване започва да се сърди и да крещи." Това са конкретни описания, с които може да се работи. Опитваме се да обясним от какво точно се нуждаем от другия.

На края на срещата се разбираме:

• Как ще продължим следващия път, какви конкретни стъпки ще предприемем;

• какви цели сме си поставили / те трябва да бъдат (SMART):
• КОНКРЕТНИ
• ИЗМЕРИМИ
• ПОСТИЖИМИ
• ПОДХОДЯЩИ
• ОГРАНИЧЕНИ ВЪВ ВРЕМЕТО