Комуникативни нарушения
Можем да говорим за нарушена способност за комуникация, когато някое от нивата на езикова експресия е затруднено и в някаква степен се осуетява намерението за общуване.
Затруднения могат да възникнат на следните нива на езика:
|
Фонетично-фонологично ниво |
Аспектите на речта, свързани със звукове, произнасянето на гласни и съгласни |
|
Лексикално-семантично ниво |
Cъдържателните аспекти на речта, речника |
|
Морфологично-синтактично ниво |
Граматичните аспекти на речта; показател са за цялостното ниво на интелектуално развитие на детето |
|
Прагматично ниво |
Прилагането на комуникационни умения в социален контекст |
Гореспоменатите нива на езика се припокриват в развитието на детската реч. Могат да бъдат нарушени следните аспекти на комуникацията:
експресивният компонент на речта (експресията) или
- рецептивният компонент на речта (разбирането) или
- и двата компонента едновременно.
Нарушената способност за комуникация може да бъде:
- вродена (напр. ринолалия) или
- придобита (напр. елективен мутизъм).
Нарушената комуникация може да бъде симптом и на друго доминиращо разстройство (психическо или физиологично). В този случай говорим за симптоматично езиково разстройство. Нарушението е цялостно или частично, а индивидът е в състояние да го осъзнае, но не винаги.
Ако демонстрираните нарушения са възприемани като физиологични за дадената възраст (т.е. част от естественото развитие), те не се разглеждат като комуникативни нарушения.
Например между третата и четвъртата година на детето може да възникнат физиологични проблеми с плавността на говора.
- До четвъртата година на детето е налице и физиологичен аграматизъм (недостатъчно развита способност за граматически коректни форми на думите).
- Неправилното произнасяне, пропускането и разменянето на звукове не се разглеждат като комуникативно нарушение до петата година на детето.