Деца в неравностойна социална среда
Социално слабата среда е феномен, с който почти всеки учител се е сблъсквал в работата си. Той е резултат от множество фактори, събрани заедно. Tерминът „дете от социално слаба среда” обикновено се използва, за да опише деца, лишени от добри условия на живот поради бедност. Тук също се включват и деца от ромски произход. Те представляват по-голямата част от всички деца, израстващи в социално слаба среда. Среда, която се характеризира със следните особености, се смята за социално слаба и възпрепятстваща учебния процес на детето:
- Семейството на детето не изпълнява своите функции: социално-образователна, емоционална, икономическа.
Бедност и материално лишение в семейството на детето.
- Поне един от родителите на детето е бил безработен дълго време или е сред търсещите работа, но без успех.
- Недостатъчно добро образование на осигуряващите грижа за детето (родители, юридически упълномощени грижещи се): поне един от родителите не е завършил началното си образование.
- Детето израства в неблагоприятни условия: няма обособено място, където да пише домашните си, няма легло, електричество, питейна вода, тоалетна.
- Езикът на обучение в училище е различен от този, който детето говори у дома.
- Семейството на детето живее в разединено общество.
- Социално изолирани общества или представители на малцинствата.
Някои автори говорят и за среда, в която грижещите се допринасят за затрудненото личностово развитие на детето. Във връзка с това изброяваме конкретни недостатъци:
Ако основните психологически потребности на детето не са посрещнати в необходима степен, това може да доведе до негативни последици върху психиката. Интелектуалната незрялост и дисбалансът в развитието при това положение са само външни прояви и последствия.
Емоционални: неглижиране, отхвърляне, грубо отношение, малтретиране на детето.
- Интелектуални: под формата на невярна информация и стимули, които да повлияят върху интелектуалното развитие на детето.
- Морални: модели и норми на поведение, които не зачитат правата на другите и подкрепят живот на гърба на другите.
Развитието на личността за всеки един от нас е значимо повлияно от външни и вътрешни фактори. Средата, в която детето расте, е съществен външен фактор. То не се адаптира пасивно към нея, а активно я променя и това оказва влияние върху него. Средата може да се разглежда като социалното обкръжение, в което детето се ражда, живее и отраства. Тя повлиява развитието на личността и може да има както положителен, така и негативен ефект. Средата се класифицира като най-близка, по-разширена и най-разширена що се отнася до ефектите от нея, размера и интензивността на контакт с детето.
Най-близката социална среда на детето е неговото семейство
- Най-разширената социална среда включва града, селото, региона, страната, континента, в които детето израства.
Следващото ниво включва по-разширената социална среда – тя е в по-далечното обкръжение. Тук са тези, с които детето влиза в ежедневен контакт: училище, съученици, учители.
Всички изброени нива си влияят взаимно (ин)директно – едновременно позитивно и негативно. Те заедно определят в каква среда расте детето и какво ще бъде качеството му на живот. Във варираща степен на интензивност и продължителност изброените нива могат да са част от произхода и наличието на социално слаба среда.
Характеристики на децата от неравностойна социална среда
Специализираната литература изброява следните най-често срещани характеристики:
- Емоционална и социална нестабилност;
- несигурност и избухливост;
- нисък толеранс към стрес, предизвикан от агресия;
- отхвърляне на органите на властта;
- опозиционно поведение към училището и училищните задължения;
- употреба на неприемлив език;
- лоша хигиена, неподдържан външен вид;
- беден речник;
- недобре развити интелектуални способности, знания, опит;
- недостатъчна информираност;
- недобре развити умения и навици;
- слаба адаптивност към училищната среда;
- липса на постоянство при преодоляването на трудности;
- нетърпение;
- слаба способност за концентрация;
- упование в другите.
От изброените по-горе характеристики може да се каже, че на децата в социално слаба среда им липсват подходящи стимули, необходими за успешно образование. При тях се забелязва не само изоставане спрямо връстниците, но и проблеми със социализацията, както и със спазването на определени социални и поведеднчески норми.
Целта при отглеждането и обучението на деца от социално слаба среда е да се намалят или премахнат напълно ограниченията, произтичащи от нея, да се създадат условия за ефективно образование, да се предоставя равен достъп до обучение с добро качество.
Важно е в процеса на обучение да се вземат предвид всички индивидуални и уникални характеристики на детето.