Емоционални разстройства с начало, типично за детството

Сами по себе си те са по-скоро преувеличение на нормалните тенденции в развитието, отколкото качествено абнормни явления.

Тревожно разстройство при деца, предизвикано от раздяла

Става въпрос за крайна проява на страх от отделяне от родителя (грижещото се за него лице). Нерядко развитието на това разстройство се предхожда от семейно събитие, свързано с преместване, напускане или смърт на родителя. Различава се от нормалната тревога от раздяла по наличието на значителни проблеми в социалното функциониране. Проявява се:

  • Чрез много силен страх от трайна загуба на родител, от отвличане по време на отделяне от родителите и т.н.;
  • чрез кошмари за отделяне от родителите;
  • чрез отказ да се посещава детска градина;
  • чрез затруднено заспиване в отсъствието на родителя.

Фобийно-тревожно разстройство в детството

Възникването на страх от хора, животни и конкретни ситуации е естествена част от познавателното развитие на децата на възраст от три до четири години. Може да се говори за фобийно-тревожно разстройство тогава, когато страхът е прекомерен. Като цяло, всеки страх, на който не бъде отговорено с адекватна грижа от страна на възрастните или с емоционално разбираемо обяснение, може да се превърне във фобия. Например страхът от тъмнината може да се трансформира във фобиен синдром, ако лицата, които се грижат за детето, не удовлетворяват потребността от безопасност и спокойно опознаване на средата..

Разстройство със социална тревожност в детството

Това разстройство се характеризира със страх от непознати лица и притеснение/ безпокойство при изживяване на нови или необичайни социални ситуации. Например дете, избягващо устна изява пред връстници и/или учители, може да има затруднения при справянето с емоционалните реакции, когато се очаква да демонстрира увереност.

Разстройство със съперничество между сиблинги (братя и сестри)

Голяма част от малките деца показват емоционални нарушения след непосредствено раждане на по-малък брат или сестра. Разстройството се диагностицира само ако степента/устойчивостта на безпокойството е необичайна и е свързана с абнормности в социалните взаимоотношения. Може да се демонстрира чрез регрес или свръхпозитивно/свръхнегативно отношение към брата/сестрата.