Дислалия

Разстройството се изявява чрез нарушено произношение на един или повече звуци от родния език. Другите звуци се произнасят вярно. Това е най-честият тип на нарушена комуникативна способност. Разстройството засяга фонетико-фонологичния аспект на езика:


  • На фонетично ниво (употребата на отделни звуци) нарушението се изявява чрез пропускане, замяна на звуци или чрез тяхното неточно произнасяне на мястото на артикулация.
  • На фонологично ниво дислалията се проявява чрез нарушена плавност при свързване на звуците в по-високи единици (срички и думи).

От гледна точка на развитието специалистите диференцират психологическа (естествена) дислалия, свързана с неправилно произношение до петата година. Всяко дете минава през период, в който неправилно възпроизвежда чутите думи. Това е природен феномен. От 5- до 7-годишна възраст някои специалисти говорят за разширена психологическа дислалия.

Проблемите с произношението след седем години се назовават като истинска дислалия. В този период артикулационните стереотипи са вече стабилни, корекцията по произношението е по-трудна и отнема повече време.

Детето може да пропуска звука, който не успява да произнесе правило, да го замени с друг звук или да го постави на различно място. Ако произнася неправилно няколко звука наведнъж, е желателно е да се оцени влиянието на разстройството върху училищната готовност. В последната година преди постъпването в училище наборът от логопедични интервенции е насочен към премахване на трудностите при произнасяне и е препоръчителен за тези, които поставят звука на различно място или по различен начин.