Диагностика на талантливи и надарени деца
Дългосрочното наблюдение е незаменим компонент от педагогическата диагностика и проследява за типични сигнали в поведението и опита на децата от съответната възрастова група. Скала за оценка, която включва набор от тези сигнали, може да бъде от голяма полза за специалистите. Детето не би могло да се изключи/включи автоматично от/във тази група, ако при него отсъства/присъства само един наблюдаван признак на поведение, специфичен за надарените деца.
Проявите на индивида се разглеждат в по-широк контекст на междуличностните взаимоотношения.
Добър пример е стереотипната идея за развиването на четивните способности преди постъпване в училище. Въпреки че мнозинството надарени деца в действителност се научават да четат по-рано, отколкото връстниците си, за някои от тях това правило е неприложимо по ред причини.
Наблюдението на спонтанната експресия е винаги подкрепено с наблюдение в ситуация на изпълнение на дадена задача, която мотивира детето и го кара да даде най-доброто от себе си. Колкото по-малко е детето, толкова по-важно е да вземем предвид непостоянството в изпълнението на конкретната задача. По този начин ще избегнм прибързано направени заключения.
Затова е по-добре да изберем комбинация от диагностични методи. Също така е подходящо да въвлечем повече специалисти в диагностичния процес:
- В предучилищна възраст рисунките на детето и като цяло творенията му предоставят добра информация за изпреварващо развитие.
- В някои страни като диагностичен метод се използва анализ на портфолиото на детето.
- Тъй като изключителните заложби обикновено се проявяват в ранна възраст, полезно и ценно е да се търси информация от хората, които се грижат за детето – родители, учители. Често, но не винаги, родителите са тези, които първи забелязват таланта на своето дете. Тук говорим за т.нар. първична номинация.
- Мнозинството надарени деца използват прости изречения по-рано, отколкото техните връстници.
Благодарение на блестящата им памет активният и пасивният речник при тях се развиват изключително бързо.
- Надарените деца могат да се съсредоточават за значително по-дълги периоди от време.
- Изключително активни са в опознаването на заобикалящата ги среда.
- Имат по-малка потребност от сън.
- Относително често тези деца пълзят, ходят и научават движения, свързани с координацията, по-рано отколкото техните връстници.
- Възрастните за тях представляват огромен интерес, тъй като те държат ключа към отговорите на редица въпроси. Затова децата често предпочитат тяхната компания пред тази на връстниците си.
- Имат разнообразни интереси, към които проявяват воля и постоянство. Обикновено се интересуват от дадена информация за по-дълъг период от време. Обичат да структурират тази информация, да я систематизират, обобщават, както и да я търсят посредством разнообразни източници.
- Ранната символна игра се проявява под формата на интерес към букви, цифри, знаци.
- „Паралелната игра” (игра, в която децата са в едно помещение, но играят самостоятелно, без да си влияят взаимно) често е заменена с такава, в която се включва и събеседник, или пък се замества с тематична игра, ролева игра, игра с правила.
- Разрешават проблеми самостоятелно и по креативен начин, като често им хрумват оригинални идеи.
- Такива деца често достигат етапа на „конкретните операции” (по Пиаже) и се научават да мислят логически още в предучилищна възраст.
Счита се, че горепосоченият списък от прояви включва предимно положителни характеристики. Голяма част от надарените деца се развиват и се адаптират, без да срещат трудности. Въпреки това, асинхроничното развитие, както и склонността към удовлетворяване на потребностите за когнитивно усъвършенстване могат да окажат и негативно влияние. Тази вероятност се увеличава с развитието на таланта у детето. Особено влияние оказват и ситуации, в които средата дълго време не успява да разпознае и удовлетвори нуждите на детето, както и да се „адаптира” към специфичните му способности.
В ситуации на общуване надареното дете може да се държи по изключително инатлив, изискващ и манипулативен начин, а в други моменти да е тревожно, уплашено, емоционално нестабилно.
Така детето изпраща противоречиви сигнали, които често не отговарят на очакванията на заобикалящата го среда.
Четиригодишно надарено дете в детската градина чете гладко, има енциклопедични познания за вселената и играе на дама. В същото време то плаче, когато родителите му го оставят в градината, или при внезапна промяна в ежедневния режим. Има затруднения по отношение на самообслужването, отказва да рисува и т.н. Не може да се справи адекватно при конфликт с връстниците. Проявява свръхчувствителни реакции към критика и несправедливост.
Изследванията показват по-висок процент интроверти, попадащи в извадката от надарени деца. Фрустрацията им може да се прояви чрез прекомерно фантазиране, психосоматични проблеми и др. Подчертаната способност за възприятие и процесиране на голям обем от информация, високата себерефлексия, негативният перфекционизъм в съчетание с емоционалната нестабилност в извънредни ситуации водят до невротични състояния с начало, проявяващо се в детството.
Най-застрашената група са надарените деца, които се отличват от връстниците си в повече от една област (най-често две). Това са деца, чиято дарба в различна степен е „засенчена” от определен тип нарушение.
Най-често срещаните комбинации са:
Дарба с дефицит на внимание или хиперактивност;
- дарба в комбинация с предпоставка за обучителни затруднения;
- савант синдром.
Откриването на определена дарба у детето може да бъде възпрепятствано от сензорно нарушение, езиково нарушение и др. Понякога такива деца са ощетени от социлна или културална гледна точка.
Темата, на която в последно време се обръща повече внимание, е за надарените деца с различен матерен език. Езиковата бариера възпрепятства реализацията на техния потенциал. В същото време всички педагогически интервенции целят справянето с това затруднение за сметка на развитието на потенциала на детето.
В последните няколко години половото неравенство се е превърнало в тема, която получава заслужено внимание. Често се смята, че надарените момичета принадлежат към групата на деца таланти в риск. Особено ако дарбата им се счита за по-присъща на мъжкия пол. Момичетата таланти често са в риск поради повишената си склонност да отговарят на очакванията на средата, за да задоволят потребността си от социално приемане и принадлежност. За сметка на това те потискат своите интелектуални потребности.
Могат да се наблюдават определени типове надарени деца:
„Решаващият” тип непрекъснато изисква нови и нови казуси, над които да се фокусира, предизвикателства, задачи и е ориентиран към резултатите. Такива деца работят с бързо темпо.
- Противоположният тип – „изследователят”, има нужда да изследва в дълбочина и да открива различни перспективи. Такива деца трудно се прехвърлят към друга дейност. Те са напълно погълнати от процеса на изследване.
Знанието за характеристиките на надарените деца, както и сензитивността към тяхната индивидуалност са добри предпоставки за успешното им подпомагане в процесите на отглеждане и обучение.
Не е често срещано талантът на детето да бъде идентифициран в предучилищна възраст от ресурсен център или от други специалисти. Учителките в ДГ наред с родителите са тези, които въз основа на педагогическата диагностика първи предупреждават за възможните таланти на детето.
- На талантливите деца даваме възможност да се развиват, предлагайки им дейности, подходящи за тяхното ниво на развитие (а не за тяхната възраст).
- Следим детето да получава достатъчно възможности и подкрепа за цялостното развитие особено в областите, в които има недостатъци.