Терминът „поведенчески трудности“ включва няколко патерна на поведенчески прояви. Проблем с термина „поведенчески трудности“ се открива във факта, че така се етикетират всички деца, които не се вписват в установените норми. В рамките на диагностиката е необходимо оценяването нa разстройството да бъде адаптирано към нуждите и уменията на детето, а не да се води от изискванията на обществото.
Например, съществуват деца, които са много избухливи или се движат постоянно напред-назад поради темпераментови черти, които ги карат да изглеждат неспокойни, но всъщност те са съвсем нормални. Поради тази причина не е подходящо да се диагностицира СДВХ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) при деца под 7-годишна възраст.
Поведенческите проблеми много често са вик за помощ, който, за съжаление остава неразбран от другите. От детето можем да очакваме определено поведение само ако преди това то е било възпитателно ръководено към такова. Например, ако детето никога не е трябвало да дели нещо с някого, то не подозира, че в детската градина способността да отстъпва назаем се очаква от него. Адаптационните способности, скоростта на усвояване на определен тип поведение, прагът на издръжливост и толерантност са индивидуални характеристики и зависят от множество фактори.
Разграничаваме три фактора, определящи степента на развитие на адаптивните умения:
1. Биологичен
2. Психичен
3. Социален
В своята педагогическа практика Вие със сигурност сте били свидетели на ситуация, в която малко дете е проявявало гневно поведение и други предизвикателни реакции. Това може да се разглежда като естествено състояние, съответстващо на възрастта. Обикновено на този етап от развитието детето не успява да регулира импулсите си или да e себерефлексивно.
В определена възраст или контекст, обаче, такива пристъпи на неподходящо поведение вече могат да представляват проблем. Причината за тях се корени в затруднена саморегулация. Това е способност за контрол над мигновените импулси и поведение в съответствие с настоящата ситуация. Тук се включват и други умения: да се избягват прекалено емоционални реакции на смущаващи стимули, успокояване без чужда намеса, коригиране на очакванията, така че да се толерира разочарованието, без да се прибягва до експлозивно поведение.
Въпросната себерегулация всъщност е набор от умения, които позволяват на растящите деца да насочват поведението си към цел, независимо от непредвидените ситуации и емоции. Проблемната себерегулация се проявява по различни начини в зависимост от конкретното дете. Някои деца са склонни към силни реакции без предходно натрупване. Те изглеждат неспособни да инхибират незабавното си поведение. При други емоциите се натрупват за по-дълъг период от време, което в крайна сметка води до експлозия на неподходящо поведение.
Детството е период, в който всички поведенчески и емоционални проявления са зависими от развитието, включително тези с патологична природа. Изключително важно е да се знае, че отделните развитийни периоди се характеризират с конкретни правила и елементи, които се отнасят към биологичния, психичния и социалния растеж.
Неблагоприятните условия по време на ранното детство могат да доведат до различни нарушения и абнормности. Всеки развитиен период се характеризира с набор от опции за отговор към неподходящи условия в средата на детето. Заобикалящият свят от своя страна е наситен с други хора, проявяващи различно отношение към детето. Всъщност появата на поведенчески разстройства се асоциира преди всичко с взаимоотношенията с другите.
За да се дефинира поведенчески проблем, първо е необходимо да се определи какво е норма. Тя ни позволява да правим бройни и мерни сравнения с нея. Нормите често са различни за отделните ситуации, което означава, че подходяща реакция към една ситуация може да е неподходяща към друга. Например, съвсем допустимо е дете да плиска вода във ваната, но това може да не е подходящо в класната стая. Така ние очакваме децата да следват някакъв тип ситуационни норми. Овладяването им зависи от възрастта на детето. Това означава, че едно и също поведение може да бъде разгледано като нормално и абнормно в различни възрастови периоди.
Според МКБ–10 (Международна класификация на болестите) поведенческите разстройства се характеризират с „репетативни и устойчиви патерни на дисоциално, агресивно и девиантно поведение“. Наличието на изолирани екстремни случаи на проблемно поведение не е причина за поставяне на диагноза поведенческо разстройство. Предполага се, че тя трябва да включва персистиращ и устойчив патерн на поведение. Например, за дете, което реагира интензивно и крещи на родителите си, когато направят специфичен коментар, не е причина да се каже, че е с поведенческо разстройство. По-скоро първо трябва да се отчете емоционалната реакция и от какво е провокирана.
Поведенческите девиации са дефинирани в секция F90–98 на МКБ–10 „Поведенчески и емоционални разстройства с начало в детството и юношеството“.
Те са разделени на две големи групи в детството: поведенчески и емоционални. Основната причина е, че психичните разстройства в детството не са добре диференцирани. Вярва се, че семейството има голямо влияние върху абнормното поведение на детето. Някои автори дефинират семейството като „социалната утроба“, където емоционалният климат е по-важен от физическите условия.
Съответно на това, най-значимият аспект е взаимоотношението майка-дете. Детето изгражда своето базово доверие към първичния грижещ се. То стои в основата за развитие на доверие и към другите. Проучвания посочват, че родителите, които са сензитивни към нуждите на децата си, разбират ги и ги даряват с любов, успяват да изградят позитивни патерни на поведение при подрастващите. От друга страна, родителите, които са непоследователни в реакциите си (в сходни ситуации реагират различно) или използват дългосрочни и строги наказания, провокират агресивни черти и девиантност у децата. Поведението на детето и това на родителите са взаимосвързани и се влияят едно от друго.
Влошеното семейно функциониране създава условия за равиването на т.нар. фамилна адаптационна недостатъчност. Конфликтите изграждат неадекватни концепции за интеракции между хората. Взаимоотношенията между родителите са първият поведенчески модел, който детето възприема. (Ясен пример за това може да е, че от всички поведенчески и емоционални изразявания отвращението е единственото, което научаваме от родителите си. Друг пример може да е дете, което използва думи, интонация или стойка, възприети от възрастните.) Тези взаимоотношения карат детето да разбира различни емоционални нюанси.
Етиологичните фактори за тези нарушения могат да бъдат разделени в две големи групи:
Повечето деца с поведенчески проблеми не са диагностицирани с органично заболяване. Известен брой състояния и поведенчески стереотипи се проявяват в ранните периоди на развитие. По-късно те се превръщат в устойчиви поведенчески патерни и дават израз на конкретен начин на живот и социални интеракции.