Умствена изостаналост
Понятието умствена изостаналост има голям брой дефиниции. Накратко обаче, всички те имат два общи индикатора:
Общо нарушение в когнитивните способности (проявяващо се преди 18-годишна възраст);
- намалена адаптивност към средата.
Намалената адаптивност към средата се изразява в постоянни дефицити в сферата на комуникацията, социалните умения, самообслужването, обучението и прекарването на свободното време. В зрели години резултатът се вижда и върху успеваемостта в работната среда. Деца и възрастни с умствено изоставане не могат да придобият репертоара от действия, типичен за съответната възраст, или са неспособни да го прилагат в специфични ситуации от заобикалящата ги среда.
Може да се обобщи, че умственото изоставане се характеризира с редуцирани способности в областта на интелектуалните функции и адаптивното поведение, проявяващи се с дефицит в абстрактното мислене и практическите умения, необходими за самостоятелно съществуване.
Умственото изоставане може да се класифицира според различни критерии. Настоящата система за класификация започва с причините за произхода на нарушението, симптомите, степента на тежест и подкрепата, от която индивидът се нуждае, за да води колкото се може по-нормален начин на живот. Класификацията, поместена по-долу, е базирана на критериите от МКБ–10.