Други поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството


Енуреза

Разстройство, за което е характерно неволно изпускане на урина през деня или нощта. То е абнормно по отношение на умствената възраст на детето и не е последица от липсата на контрол над мускулатурата на пикочния мехур, не се дължи на неврологично заболяване, епилептични припадъци или структурна аномалия на пикочните пътища. Енурезата може да съществува самостоятелно или да е част от някое по-общо емоционално или поведенческо разстройство.

Енкопреза

Повтарящо се волево или неволево изпускане на изпражнения на места, които в социокултурната среда на детето се смятат неподходящи за тази цел. Състоянието може да се срещне като моносимптомно разстройство или може да бъде част от по-широко разстройство, особено емоционално или поведенческо.

Разстройство на храненето в кърмаческа и детска възраст

Хранително разстройство с различни проявления, обикновено специфично за кърмаческа и ранна детска възраст. Включва: отказ от храна и крайна капризност при наличието на достатъчна и подходяща храна, компетентно лице, грижещо се за детето, и липса на органично заболяване.

Пика в кърмаческа и детска възраст

Повтарящо се хранене с нехранителни вещества (като пръст, пясък, боя и др.). Може да се срещне като един от многото симптоми на по-общо психично разстройство (като аутизъм).

Разстройство със стереотипни движения

Волеви, повтарящи се, стереотипни, нефункционални (и често ритмични) движения, които не са част от някое известно психично или неврологично заболяване.

  • Стереотипни движения, които не водят до самонараняване: люлеене на главата/тялото, скубане/усукване на косите, щракане с пръсти, пляскане с ръце.
  • Стереотипни движения със самонараняване: повтарящо се удряне на главата, пляскане на лицето, бъркане в очите, хапане на ръцете, устните или други части на тялото.

Подкрепа на децата с емоционални разстройства в детската градина.

  • Тези деца имат нужда от положителното приемане и предсказуемост по отношение на емоционалните реакции (важно е емоционалните реакции към конкретни прояви на детето да бъдат сравними и последователни във времето, не бива в една и съща ситуация възрастният да реагира по различен начин без видима причина).
  • Могат да бъдат насърчавани да говорят за чувствата си (дори и за негативните). Предлагат се различни техники (изобразителни, игрови), които позволяват изразяване на емоциите.
  • Полезно е да бъдат привлечени за сътрудничество и родителите. За тях също е важно да се предостави професионална психологическа подкрепа.