Развитийни езикови разстройства
Развитието на детската реч не е изолиран процес, то е повлияно от вътрешни и външни фактори. Вътрешните фактори основно включват развитието на възприятието, моториката и мисленето. Външните фактори касаят качеството на взаимоотношенията с най-близките хора от семейството на детето.
Развитийното езиково разстройство влияе върху физиологичното развитие на детето. Степента на влияние зависи от тежестта на нарушението, като и от способността на средата да окаже адекватна подкрепа на детето. Поради това развитийното езиково разстройство може, до известна степен, да повлияе върху формирането на личността, качеството на взаимоотношенията, успеха в училище, а дори и върху предпочитания начин за прекарване на свободното време.
Специалистите разграничават следните категории развитийни езикови разстройства:
Забавено езиково развитие: в този случай около тригодишна възраст детето не говори или използва реч с цел комуникация значително по-рядко от децата на неговата възраст. В същото време разбирането на говорния език не е нарушено и отсъстват интелектуални или двигателни дефицити.
Най-често срещаните причини са наследственост, забавено съзряване на централната нервна система, леко слухово нарушение или недостатъчно стимулираща семейна среда.
Основният симптом е забавянето в областта на речта, което може да бъде повлияно чрез подходящо обучение и подкрепа. Ако обучителните умения и останалите външни фактори са подходящи, способността за общуване на детето би се развила до очакваното ниво. Ако на тригодишна възраст детето почти/изобщо не говори, е препоръчително да се потърси консултация със специалист (логопед), който съвместно с други специалисти (невролог, психолог и др.) да изключи по-сериозните причини за ограничените експресивни способности.
Ограничено езиково развитие: тук се касае за по-значително изоставане в развитието на експресивната реч, което е придружено от други ограничения в речта или изключително неблагоприятни външни обстоятелства.
Причините обикновено включват умствена изостаналост, по-тежко слухово нарушение или патологична социална среда, в която могат да се наблюдават екстремни случаи на отсъствие на сензорна и комуникативна стимулация (децата са оставяни в креватчето за дълги периоди от време без интеракция с грижещите се за тях и т.н.).
Симптоми: нарушението е най-силно проявено в съдържателния аспект на речта (обем и качество на речниковия запас и умението този запас да бъде използван). При деца с умствена изостаналост тежестта на езиковото нарушение зависи от степента на интелектуалното нарушение. Дори и при обучителна подкрепа в предучилищна и училищна възраст прогнозата е неблагоприятна. В повечето случаи речта не достига съответното за възрастта ниво на развитие.
Прекъснато развитие на речта: в този случай физиологичното развитие на речта е прекъснато.
Причините може да включват травми, онкологични заболявания на мозъка или речевите органи, тежко слухово нарушение, значима психологическа травма и т.н. При благоприятни условия (успешно лечение, компенсация на слуховото разстройство чрез слухов апарат, травма без дългосрочни увреди) и адекватна подкрепа необходимото ниво на речевото развитие може да бъде достигнато. Ако причината за прекъсването не може да бъде отстранена или е довела до трайни увреди, по-нататъшният развой е сходен с този при ограниченото езиково разстройство.
- Нарушено езиково развитие: абнормно езиково развитие, което е най-често срещано при деца със заешка устна. Обикновено се прoявява само в определен аспект на езиковото развитие (най-често артикулационния).
-
Дисфазия на развитието: това е специфично развитийно езиково разстройство, което се характеризира с намалена или липсваща способност за усвояване на вербална комуникация въпреки наличните необходими условия за развитие на реч.
Причините все още не са идентифицирани. Предполага се, че е налице някаква малка мозъчна увреда (възникнала по време на раждането или скоро след това), която възпрепятства развитието на когнитивните умения. Не се отхвърля и възможността за наследствен фактор. Диагнозата се поставя след третата година на детето.
Симптоми: дефицитите се проявяват както в езиковата, така и в невербалната област. По отношение на езика разстройството включва проблеми с разбирането на говорен език, като в по-късна възраст може да бъде установено неразбиране и на писмена реч. Използването на речта също е нарушено в различна степен. Детето изпитва трудности в назоваването на обекти, които познава. Затруднено е използването на граматика (спрежения, съюзи, предлози) и формирането на по-дълги изречения. Моторните умения също са засегнати: детето е непохватно, могат да бъдат наблюдавани трудности във фината моторика на ръцете и органите на речта. Срещат се нарушения и при слуховото и визуалното възприятие, както и функционирането на паметта, времевата и пространствената ориентация. Съчетанията на тези проблеми и степента на тяхната тежест са различни. Необходимо е да се направи задълбочена диагностика на детето, която детайлно да включва всички дефицити и същевременно да изключва други причини за разстройството (умствена изостаналост, слухово разстройство и др.).