Начинът на комуникация може да накара човека с увреждане да се почувства приобщен или обратното, да създаде усещането, че е различен и отдалечен от другите. Учителят, помощник-учителят, но и родителят трябва да избягват:

• Признаци на съжаление и понижаване изискванията спрямо детето;
• посочване ограниченията на детето и подчертаване на неговата неспособност; 
• комуникация относно/с детето, несъответстваща на неговата възраст;
  
• отговаряне вместо детето, непредоставяне на достатъчно време за отговор или за размисъл върху него;
• използване на множествено число във връзка с детето: " Ние вече сме уморени. Опитваме се да ... ";
• комуникация от позицията на властово отношение към детето;
• вземане на решения вместо детето, без активното му участие, в области, където това е възможно.