Комуникацията на децата със синдром на Аспергер, обаче, се определя като ексцентрична по отношение на социалното си приложение (например забелязват се трудности в проявата на емпатия спрямо събеседника). Тя често е доста едностранчива, тъй като тези деца изпитват нужда да говорят предимно за собствения си интерес. Не проявяват любопитство към това, което другите казват, освен ако не се засягат интересните за тях теми. Друга характерна трудност е разбирането на хумор, ирония или метафора. Невербалните проявления на комуникацията също са значително разстроени. Присъстват: несъответна интонация, некоректна употреба на местоимения и вербални стереотипи. 

Тези деца най-вече имат трудности с разбирането на социални ситуации и поради тази причина често реагират различно от очакваното. Често имат проблем с включването си в колектив. Описвани са като самотници, които въпреки това проявяват някакъв интерес към формирането на контакти. Опитите им в изграждането на приятелства с връстниците нерядко се провалят, което предизвиква фрустрация (дори перманентна). Неуспехът обикновено е резултат от грешна интерпретация или недостатъчна сензитивност към емоциите на другите, както и от неподходящ начин за свързване. Отхвърляне от групата се наблюдава и като реакция на нестандартно поведение, което изглежда е причинено от недостатъчен контрол над емоциите (например гняв).

Децата със синдром на Аспергер често са доста непохватни, което може да се прояви, докато се учат да пишат или по време на спортни занимания (хвърляне и хващане на топка, каране на колело). Те имат трудности с дейности, изискващи зрително-моторна координация (например танцуване, физически упражнения, изискващи възприемане, имитация и повторение на това, което е направил учителят).

Хората с това нарушение често постигат забележителен успех в ограничен кръг от интереси.