Включващото образование предполага училище, което приема всички деца и е в състояние да им осигури необходимите условия, които да посрещнат индивидуалните обучителни потребности. Спектърът на тези нужди е много широк. Те се появяват не само вследствие от здравно нарушение или затруднение, но също и от културалните и средовите условия, в които детето расте.
Съществуват различни потребности, които могат да се появят от предпочитанията на детето към начина, по който се преподава обучителният материал. Някои деца учат по-добре, ако информацията е представена нагледно, други се нуждаят от слухова стимулация, а трети - от движение и дори директен контакт. Някои деца учат по-ефективно, когато работят сами, а други имат нужда от интензивна интеракция, за да постигнат максимален резултат. Обучителните нужди могат да варират значително, дори в група, която първоначално е привидно хомогенна.
Включващото образование отчита широкото разнообразие от индивидуални обучителни нужди и използва това разнообразие, за да подсигури взаимното обогатяване на децата. По този начин се достига по-близо до целта на включващото образование, която е да подкрепя всяко дете в постигането на неговия обучителен максимум, като в същото време уважава индивидуалните обучителни потребности. Тук е мястото и на темата за подбор на методите и формите на образование. Използват се такива дейности, които изграждат активността на децата, кооперативността и себерефлексията за постигане на обучителните цели. Всичко това, разбира се, съобразявайки се с възрастта на детето. Подчертава се и индивидуализацията, разграничаването между отделните цели на образованието и начините, по които те да бъдат постигнати. Някои методи на включващото образование са разработени за деца с определени нарушениия или затруднениия в развитието. Оказва се, обаче, че много по-широка група деца могат да бъдат облагодетелствани от тези методи. Например, структурираното преподаване, разработено в полза на деца с разстройства от аутистичния спектър, използва нагледни материали на всекидневния режим и поредност от дейности – картини, пиктограми или репрезентационни обекти. Те обозначават хронологично индивидуалните дейности и последователността, в която се извършват. Приключвайки дадена дейност, детето слага настрана картинката, която символизира завършената задача, и се насочва към следващата. Тази обучителна методика е полезна не само за деца с разстройства от аутистичния спектър, но също и за тези, които имат проблем с адаптацията към училищен режим, деца с нарушено внимание или такива, които не владеят български език. Мултисензорният подход, интегриращ различните сензорни канали в обучителния процес, би бил ползотворен не само за деца със специфични обучителни трудности, но и за тези, които са с частични трудности в реализацията на отделните модалности от възприятието.
Включващото образование допринася във висока степен за социалното обучение на децата. Те се научават да си помагат и да се подкрепят едни други по пътя си към постигане на обучителните цели. Научават се, че по дефиниция обществото е много разнообразно и че индивидуалните различия на другите трябва да бъдат разглеждани с уважение. В същото време децата се научават – в безопасна среда и под опеката на възрастен, който има опит – конструктивно да преодоляват трудности, които могат да бъдат предизвикани от различия. Те пренасят този ценен опит в зрелите си години и могат да го прилагат в семейството си или в работната си среда. Във включващото обучение се поставя силен акцент върху систематизираната подкрепа на позитивните взаимовръзки сред децата и предотвратяването на тормоз и насилие. Подкрепя се предимно позитивен контекст в училище, голяма част от който е свързана с взаимоотношенията между самите учители, както и с взаимоотношенията им с родителите на децата.
За да се обясни философията на включващото образование, човек може да използва описанието на разликата между включване и интеграция. Интеграцията се разбира като интегриране на детето със специфично различие в среда, която е основно изградена за образование на деца без специфични различия и индивидуални образователни нужди. Средата в училище (архитектура, персонал, предмети, материал) трябва да бъде адаптирана в значима степен, а детето малко или много тябва да се адаптира към средата, която първоначално не е имала отчитане за присъствието му. Обратно на това, включващото образование и училище са създадени с мислене за широк набор от индивидуални обучителни нужди – тези нужди и разнообразието им се отчитат като факт и училището е подготвено с необходимите условия да се погрижи за тях. Ако дете започне да посещава училище, което има много специфични изисквания, условията за образованието на такова дете се дообсъждат и променят.
Прилагането на включващо обучение има две основни изисквания:
- Приемане на философията за включващо обучение от служителите в училището/детската градина;
- набавяне и оползотворяване на методи и начини на работа, които позволяват диференциация и индивидуализация в обучението.í.
Относно индивидуализацията в обучението трябва да бъде отбелязано, че подходът не се прилага като постоянна индивидуална подкрепа към едно дете. Дори при добри обстоятелства такова приложение би било трудно по много причини. Подходът включва разглеждане и добро диференциране на обучителните цели за различни деца, което е базирано на максимумa на възможното им развитие. От тази страна се използват методи на преподаване, които са се утвърдили като ефективни посредством изследвания. В същото време е важно притежаването на добро познание за индивидуалните обучителни нужди на децата и спрямо тях да се адаптира подборът на методи и начини на работа.
Подходящ инструмент за продължително отчитане ефективността на подбраните методи е формиращата проверка, която може да бъде използвана, за да се създаде карта за обучителния напредък на отделните деца в групата/класа. Формиращата проверка е също един от инструментите на включващото образование.
Във включващото училище/детска градина всяко дете се разглежда като уникално в контекста на индивидуалните си обучителни нужди, както и в контекста на обучителния максимум, който може да постигне. Учителите опитват всичко налично, за да осигурят на детето възможност за постигане на най-високите обучителни резултати. В същото време те приемат факта, че не всяко дете ще (или дори може да) постигне идентични обучителни цели.