Атипичен аутизъм
Атипичният аутизъм представлява вид генерализирано разстройство в развитието, което се различава от аутизма или по началото на заболяването, или по това, че не са изпълнени всичките три диагностични изисквания. Така аномалното и/или увредено развитие може да се прояви за първи път чак след 3-годишна възраст и/или липсват достатъчно демонстративни симптоми в една или две от трите области на психопатологията, необходими за диагнозата на аутизма (а именно социалните взаимоотношения, комуникацията и ограниченото стереотипно повтарящо се поведение), въпреки характерните прояви в другите области. Често с това нарушение се диагностицират деца с умерена или дълбока умствена изостаналост, при които не се наблюдават специфични отклонения в поведението, необходими за диагностицирането на аутизъм, поради значително заниженото ниво на интелектуални способности.
Подкрепа на децата с разстройства от аутистичния спектър в детската градина
Подкрепата за деца с нарушения от аутистичния спектър се основава на техните индивидуални прояви. Ако детето покрива описаните по-горе критерии, на родителите е важно да се препоръча консултация със специалист, който да определи степента на развитие и необходимите мерки за подкрепа, в случай че диагнозата се потвърди. Ако тази стъпка вече е предприета, се следват посочените в препоръката процедури. Ако в детската градина не е извършено методическо посещение с цел въвеждане на мерки за подпомагане, препоръчително е да се изиска такова (дали ще бъде предоставено, зависи от възможностите на дадената ресурсна институция). При обучението на деца с разстройства от аутистичния спектър се препоръчва да:
Структурираме дневната програма и средата на ДГ. Могат да се използват помощни средства за визуализиране на дневния режим (предмети, картинки или снимки, изобразяващи последователността от дейности). Това помага на детето да се ориентира какво го очаква. Определят се и местата, където ще бъдат извършвани отделните задачи. Така детето знае кога и къде ще се случват заниманията.
- Осигуряваме в ДГ безопасно пространство, в което детето може да пребивава, когато иска да бъде само (например текстилна палатка, чувал за релакс, зона с възглавници, ограничена с лента на пода, и т.н.). Инструктираме останалите деца, че детето понякога ще остава само на това място и че е важно всички да се съобразяват с това.
- Проявим старание и да предотвратим неочаквани промени в обстановката на ДГ и в дневната програма.
- Подготвяме предварително детето относно планираните промени (например при модернизиране на оборудването в стаята можем да покажем на картинка как ще изглеждат мебелите и тяхното разпределение, да показваме кое къде ще бъде, как ще изглеждат важните за детето места – опитваме се, доколкото е възможно, да запазим тези места максимално най-близо до първоначалното състояние).
- Насърчаваме останалите деца да приемат нестандартното поведение на детето (например, стереотипните движения – люлеене на тялото, въртене на главата, клатене на ръцете, детето може да ги използва, за да получи усещане за сигурност и контрол, за освобождаване на повишено напрежение или от някакво неприятно чувство; за детето това поведение е важно и не бива да го ограничаваме).
- Не принуждаваме детето да извършва груповите дейности заедно с останалите деца.
- Използваме в комуникацията ясни и кратки изрази. Избягваме двусмислени фрази, метафори, преувеличение или ирония.