Детски аутизъм
Аутизмът е конгенитално нарушение на определени функции на мозъка. Симптомите му се проявяват преди настъпването на третата година. Нарушението се характеризира със следното – детето не разбира това, което вижда, чува и преживява.
Клиничната картина на аутизма може се обобщи, като се използват характеристики за абнормно функциониране в следните области:
1) Социална интеракция и комуникацияПо-долу са изброени характеристики, които се разглеждат като типично проявяващи се при аутизма:
- Трудно установяване на очен контакт (сякаш детето гледа през другия човек);
- стереотипна игра или дейност с обекти (детето не играе с играчката според нейното предназначение);
- интерес към детайлите на обектите или човешкото тяло (например, играейки с количка, детето вижда като интересни само колелата ѝ, които върти и наблюдава);
- липса на проява на емоционални реакции в присъствието или отсъствието на родител (детето не проявява никаква радост в присъствието на родител, нито изразява тъга, когато родителят не е около него);
- липса на интерес и дори нежелание към емоционален физически контакт (например гушкане);
- забавено развитие на речта (на възраст от 2 години детето не може да говори и често комуникира чрез писъци/вокализации);
- повторение на думи или думи на други хора без ясно комуникативно намерение (съдържанието на съобщеното от детето се явява като ехо на думите на другите хора);
- проблеми с приема на храна (детето яде само определени типове храна, яде прекалено малко или преяжда);
- непоносимост към звуци или миризми и силни афективни реакции към тях;
- липса на интерес спрямо свързване с връстници (сякаш детето не отчита присъствието им или активно избягва компания);
- проблем с фокусиране на вниманието върху неща, които друг човек се опитва да посочи, в частност, ако тези предмети са на разстояние;
- в комуникацията си детето използва 3 л., ед. ч., вместо 1 л. (Жоро иска...);
- занижена способност и дори неумение да се справя с промени във всекидневната рутина или пространственото разположение (например промени в подредбата на мебели в детската спалня и т.н.).
Нарушените контакти с близки хора започват да стават видими след втората година. Някои деца не реагират, когато родителите им говорят, което често води до некоректно заключение, че е налице недиагностицирано нарушение на слуха. Забелязва се и тенденция към различни реакции спрямо непознати хора. В някои случаи се отчитат викове и плач, а в други – тревожност и напрежение.
Децата с аутизъм не играят с връстниците си и не се включват спонтанно в техните дейности – понякога изглежда сякаш дори не осъзнават присъствието на останалите.
В сравнение с другите при игровата дейност на децата с аутизъм липсва символизация и въображение. Тя е лишена от типичните социални елементи (например да се влиза в различни роли – принцеса, рицар, доктор и т.н.). Играта е стереотипна, а играчките в нея не се използват по предназначение.
По отношение на комуникацията речта може да е напълно отсъстваща, докато незрялото речево развитие е по-рядко явление. Децата, страдащи от аутизъм, не използват речта си като инструмент за комуникация и обмен на информация. Тя е по-скоро хаотична и нелогична, без предназначение. Въпреки това чрез нея се отразява много добра механична, фрагментарна памет (проявява се чрез цитиране дума по дума на изрази, различни по дължина). Децата, както и възрастните с аутизъм имат трудности в разбирането на контекста, не улавят хиперболи/сходства и интерпретират всяко твърдение буквално.
Емоционалните прояви на хората с аутизъм са амбивалентни и полярни. Трудно разпознават заплаха, но, от друга страна, често се страхуват много в изцяло защитени ситуации. Поведението им се характеризира с ритуали и обсесии, които често са свързани с хигиената, храната, пътуването към детска градина/училище и т.н.
Aутизмът се класифицира в 3 категории според социалните интеракции, експресивната и импресивната реч, наличието на проблемно поведение, интелектуалното развитие, както и умението функционално да се оползотворява свободното време:
Ниско ниво на функциониране
Хората са с минимално или изцяло липсващо умение за изграждане и поддържане на социални взаимоотношения. Често срещано е отсъствието на реч. Ако се развие, тя присъства под формата на повторения (ехолалия). Налице е интерес към прости, стереотипни дейности. В поведението често се проявяват самонаранявания и агресия. Интелектуалните способности са в категорията за умствена изостаналост (в много случаи дори се касае за тежка умствена изостаналост).
Средно ниво на функциониране
Характеризира се със заниженото умение за включване в социални контакти. Отчитат се пасивност и липса на спонтанност. Комуникацията с такива хора е частично функционална. Забележими признаци се появяват в езиковата продукция (например смяна между 1 л. и 3 л. ед.ч., ехолалия, измислени думи – неологизми). Наблюдават се и чести стереотипни движения (например клатене на крайниците). Играта се базира на взаимоотношения с околния свят и може да включва игри за конструиране. Интелектуалните умения често спадат в категорията между лека и умерена умствена изостаналост.