Друга отличителна черта на СДВХ е прекомерната или несъответстваща на етапа на развитие моторна или вокална дейност. Типични са безцелните излишни движения – тичане, подскачане, въртене, посядане на стол, игра с ръце, безцелно драскане и т.н. В речевите прояви хиперактивността се изразява в прекомерно бърза реч, висока интонация, често прекъсване, подвикване. Понякога детето издава необичайни звуци, съпътстващи дейността, или коментира на висок глас. Бързата реч може да предизивика дори заекване или задъхване.

Прекомерната активност е типична проява на почти всички деца със СДВХ. Тя се проявява още през първите години от живота на детето и често е под формата на постоянно движение на ръцете, краката, устните или езика.

Прекомерните, бързите, недостатъчно координираните движения водят до по-чести наранявания. Децата със СДВХ нерядко имат дисциплинарни проблеми, но поради неволни нарушения, а не заради умишлено неспазване на правилата. Взаимовръзката им с възрастните често е лишена от социални бариери, по-трудно се подчиняват на авторитети. Децата със СДВХ не са харесвани от връстниците си и лесно могат да се окажат изолирани от колектива. При някои от тях се проявяват и трудности със заспиването.

При дефицит на вниманието без наличие на хиперактивност (СДВ) се отчита хипоактивност. Такива деца са много бавни в реакциите си, тромави, цялостно изглеждат унило или апатично. Често са погрешно определяни като мързеливи, но всъщност са с по-забавен темп на функциониране от своите връстници.