search
Menu

Специфични форми на моделирано включване

Във включващото обучение е важно да се започне с дейности, насочени към приемането на факта, че всеки член на обществото има нещо общо с останалите и в същото време той/тя е различен/на. Основополагащо е насърчаването на децата да приемат разнообразието в обществото като елемент, който го обогатява. Тогава можем да се придвижим към дейности, насочени към сближаването на някои конкретни различия. 

В случай на специфични типове здравни нарушения е от основно значение да се осигури не само информация как се е стигнало до нарушението, какво включва то, но и информация за нуждите на детето или хората, страдащи от нарушението (от какво се нужда някой, който не може да ходи, за да се придвижва наоколо; с какви помощни средства си служат незрящите хора, как се използват тези средства, с какво можем да сме полезни и т.н.) Важно е да се позволи на децата да видят, че с подходяща подкрепа хората с физически затруднения могат да живеят добър и разнообразен живот. Адекватно на възрастта на детето, ние можем да се отнесем и към теми, включващи човешкото достойнство, принадлежност и просоциално поведение.

Специфичната форма на моделирано включване може да обхваща упражняването на конкретни умения, когато децата изграждат собствените си мнения и отношение върху придобито познание. Това са преживелищни и интерактивни процеси, включващи симулации на ситуации от реалния живот, съобразени с възрастта на участниците. 

Изборът на дейности и тяхната трудност зависят от възрастовите особености на децата, но също така и от техния опит от взаимодействие с хора с увреждания.

 Основни теми за обсъждане с по-малки деца относно нарушения и затруднения:

  • Няма двама души, които да са абсолютно еднакви, но някои различия са по-забележими от други.

  • Нарушение/затруднение е само характеристика на човека. Той има много аспекти/качества: плюсове и минуси. Всеки има своите силни страни и такива, които са по-слаби, и цел на преодоляване. 

  • Децата с нарушения/затруднения са като всички други деца в това, че искат да имат приятели, да бъдат уважавани и да имат принадлежност.

  • Децата се раждат с нарушение/затруднение или го развиват вследствие от заболяване или инцидент. Нарушението/затруднението не може да се „предаде“ от един човек на друг.

  • Всеки може да добие нарушение/затруднение в живота си (например след травма или заболяване).

  • Само защото някой има физическо нарушение/затруднение (когато една или няколко части от тялото не работят в пълен капацитет), не означава, че той/тя има и нарушение на възприятието (когнитивно нарушение). 
  • Децата с увреждания/в неравностойно положение могат да правят много неща също като другите деца, но това им отнема повече време. Те често се нуждаят от помощта на друг човек или от някакво помощно средство или оборудване.

Когато се говори за човек с нарушение/затруднение, е важно учителят да използва ясен и уважителен език. При деца в предучилищна възраст обясненията трябва да са прости и ясни – „Това момиче използва инвалидна количка, защото краката ѝ не са достатъчно силни, за да могат да ходят.“

На децата също така трябва да се повтаря, че прякори, които обозначават определено увреждане – дори и да се смятат за шега – са неприемливи, защото нараняват другите.