Неспецифични форми на моделирано включване

Неспецифичното моделиране на включването се основава върху насърчаването на развитието на социалното взаимодействие между децата в колектива.

Децата със специални образователни потребности (СОП) трябва да имат възможност колкото се може по-често да помагат на своите връстници. Някои деца със СОП притежават развити умения в определени области, като например добра наблюдателност, и благодарение на това са много умели в подреждането на пъзели или други мозайки. При подреждането на играчките могат да помагат на другите, като проверяват дали пъзелите са в комплект и дали са прибрани на правилното място. Важно е при всяка една възможност учителят да насърчава децата взаимно да си помагат и да не търсят единствено помощта на възрастните.

Използване на групови стратегии за подпомагане включването в груповия колектив: Учителите планират дейности, които позволяват на децата да работят в малки групи или по двойки, при което групите или двойките се сформират така, че децата взаимно да се обогатят възможно най-много (детето, което помага на друго дете, също интензивно се учи по този начин, следователно обогатяването е двустранно).

При разпределянето на децата по двойки и работни групи учителят трябва да взима предвид техните личностни характеристики!

JАко дете със специални образователни потребности е в обикновена детска градина, то контактува ежедневно с други връстници. Самото настаняване на детето в нормална детска градина обаче не е достатъчно само̀ по себе си. Учителите трябва да активират взаимоотношенията между децата (да развиват социалните взаимодействия). Това може да се осъществява по различни начини, например:

  • Чрез сформиране на двойки, групи или определяне подредбата за сядане при дневните дейности и по време на хранене така, че да се осъществи свързването на деца с различна степен на нужда от подкрепа или с различно ниво на развитие на отделните компетенции;
  • Използвайки специфичните характеристики на децата за подпомагане на връстниците (някои деца обичат спонтанно да помагат или да ръководят дейностите на другите, имат развити определени умения, на които обичат да учат останалите, и т.н.);
  • Чрез дейности, в които децата имат за задача активно да се наблюдават едно друго..

Групови стратегии:

A. Кооперативни групи – децата си сътрудничат при конкретна дейност или задача в групи от две, три или повече. В кооперативните групи основно се цели придобиването на ключова компетенция за сътрудничество. Те се различават от обикновените групови дейности по това, че успехът в постигането на резултата е свързан с дейността на всички деца в групата. В кооперативните групи ролите и подзадачите често са разпределени, децата съвместно планират, експериментират, правят промени в плана и определят свои собствени правила на играта или съвместната работа.

B. Децата като родители – две деца се включват в тази дейност, която е насочена към поддържане на вниманието и фокусирането му. Примерите за работа по двойки могат да включват рисуване, моделиране от глина, нареждане на пъзел, игра с конструктор, разиграване на театрална постановка. Често тази дейност включва спонтанни преживявания по време на самата игра, но също така може да бъде планирана предварително от учител.

Адам имаше нужда да се научи първо на самостоятелна игра и неговият учител Яна започна да планира дейности за него и още едно дете. Тя каза на Адам, че ще играе с него няколко минути. Те сядат на маса, строят кули и натоварват части от конструктор в камиончета. Яна кани друго дете да се присъедини към тях. Тя остава седнала на мястото си до Адам, но започва да прехвърля включването си в играта към по-пасивно. Въпреки това, тя остава близо до темата и проявява любопитство към играта на децата. След няколко успешни опита Адам постепенно и спонтанно започва да играе с другите деца, без директно участие на учител.

Индивидуална подкрепа на детето:

Индивидуалната подкрепа на детето може да включва опитност, придобита от детето в контакт с възрастен или с друго дете, или опитност, насочвана от страничен човек. Задачата на учителя е да представи и демонстрира, докато наблюдава реакциите на детето. В този процес се решава дали за детето е полезно да заучава отделните стъпки към цялостната задача, или има нужда да упражнява конкретно умение или част от него, за да се справи с по-голямата задача.

Адам има добро моторно развитие и умения. Може да кара детската кола на площадката за игра много бързо, може да тича бързо и е добър в катеренето. Въпреки това, той не може да скача на въже – нещо, с което връстниците му се справят с лекота. Без други деца наоколо, учителят обяснява на Адам как да скача на въже. След като опитва няколко пъти, Адам се присъединява към останалите, за да скача на въже заедно с тях.