search
Menu

Разстройства в ЦНС (Парализа, ДЦП)

Причините за парализата могат да възникнат преди раждане, по време на раждане или малко след самото раждане. Включват колебания в общия тонус и разстройства в координацията. Най-често говорим за детска церебрална парализа (ДЦП), а при възрастни – за церебрална парализа. ДЦП може да се раздели на три форми, които съществуват или самостоятелно, или в комбиниран вид:

A) Спастична церебрална парализа: тук се наблюдава повишен мускулен тонус (хипертония). Мускулите са вдървени. Нарушена е координацията между мускулите в състояние на стягане и на отпускане. Основните симптоми тук включват: 

  • Понижена моторна активност;

  • стереотипни движения;
  • вдървена позиция на тялото;
  • нарушен баланс;
  • затруднения с фината моторика.

          Б) Атетоза: тази форма на ДЦП най-често се асоциира с промени в мускулния тонус. Когато няма движение, той е нисък, но когато присъстват движения, тонусът се покачва неимоверно. Лицевата експресия е засегната от автоматичнигримаси. Други симптоми включват:

          • Трудности при контролиране позицията на главата;

          • затруднено хранене;
          • проблеми с артикулацията;
          • ограничен контрол върху баланса. 
          В по-леките степени ходенето е възможно. В по-късна възраст почти винаги се появяват ортопедични дефекти.

          B) Атаксия: проявява се с понижен мускулен тонус и неспособност за извършване на целенасочени движения. Налице е силен тремор, когато се извършват движения от фината моторика. Походката е нестабилна. Други симптоми, характерни за тази форма на ДЦП, са: 

          • Дефицити в координацията на движенията;

          • нарушен баланс;
          • ограничения във фината моторика;
          • проява на дизартрия в речта.

          Детската церебрална парализа може да засегне: 

          1. Четирите крайника;

          2.  долните крайници, или
          3.  едната половина на тялото.

          В първия случай (1) квадрипареза/плегия цялото тяло е засегнато (глава, торс и четирите крайника). Нарушението повлиява фината моторика, могат да се наблюдават и чести ортопедични смущения. Движенията се осъществяват предимно посредством инвалидна количка.

          Във втория случай (2) дипареза/плегия долните крайници са засегнати. Ходенето е възможно или се осъществява чрез проходилка. Наблюдават се и ортопедични дефекти.

          В третия случай (3) хемипареза/плегия едната половина на тялото е засегната. Горните крайници обикновено са с по-тежки нарушения отколкото долните. Много често, пациентът не може да движи пръстите си. Свободното ходене е възможно, но нерядко балансът е затруднен.

          Парализа, която настъпва в по-късен етап от детското развитие, най-често е причинена от нараняване, възпаление или дегенеративно заболяване на централната нервна система.