На теория и практика съществуват много определения, включващи в себе си понятия като дарба, талант, интелигентност, креативност и т.н. В литературата могат да бъдат открити разнообразни теории и модели за това, какво представлява талантът.

В предагогическата практика най-често срещаният термин в днешно време е дарба – използва се като синоним на талант. Той представлява набор от предпоставки за изпълнение, което в сравнение с нормата в групата от връстници се смята за изключително.

В предучилищна и ранна училищна възраст по-скоро говорим за потенциална дарба, която по ред причини не е необходимо да се проявява напълно в изпълнението на детето. Необикновеният потенциал може да се разкрие в една-единствена област или в няколко сфери наведнъж.

При по-малките деца често говорим за основна дарба, която по-късно изкристализира в талант за някоя от следните области:

• математика и логика

• език
• технологии
• социални науки
• творчество (художествени/артистични дейности)
• спорт

Разграничаваме няколко типа дарба, които се отличават с вариращи степени на интензивност. Като цяло специалистите са склонни да се съгласят, че повечето типове корелират с ниво на интелект над средното.

В същото време можем да твърдим, че доминиращата представа за дарба разглежда понятието като социално и културно обусловен конструкт. Как се възприема дарбата и кой човек се окачествява като надарен, подсказва много за ценностите на дадено общество. В определени етапи от развитието си обществата се стремят към овладяването на специфични умения за сметка на други.

Дарбата до голяма степен отразява вродения потенциал, който обаче се актуализира, модифицира и реализира чрез желаните ефекти от външната среда (главно от семейството, връстниците и училището). Фундаментално е, че сме способни да разпознаем този потенциал още в ранните етапи от съществуването си и че целенасочено създаваме условия, в които да го развием. Това, разбира се, предизвиква и затруднения, тъй като детето попада извън общоприетата норма. 

Дарбата се явява като резултат от ускорено (асинхронно, бързо, преждевременно) развитие на един или повече аспекти от личността в сравнение с общоприетата възрастова норма. Най-често интелектуалният аспект „изпреварва” останалите в своето развитие. Тази асинхроничност може да доведе до по-висока уязвимост или други типично срещани проблеми, с които се сблъскват надарените деца.

Поради изброените по-горе причини талантливите деца сформират една изключително хетерогенна група.