Зрителни затруднения

Зрителните нарушения могат да се проявят значимо в три направление:

  • намаляне остротата на зрението, или
  • нарушение в зрителното поле, или

  • цветна слепота (далтонизъм).

Намалената острота на зрението изисква скъсяване на разстоянието до обекта или увеличаването на самия обект в сравнение с приетия стандарт. Въпреки това остротата на зрението не е единственият критерий за зрително нарушение.

Нарушенията в зрителното поле се появяват при повечето хора с частично съхранено зрение или при хора с частични зрителни увреди. Най-голям брой зрителни дефицити се забелязват по отношение на атрофия на оптичния нерв или на увредена ретина. Патологични промени във функцията на зрението водят до затруднения във визуалното отразяване на пространството, до неговото редуциране и деформация.

Когато нарушения във възприятието на цветовете се комбинират със слабо зрение или зрителна недостатъчност, също може да се затрудни възприятието на пространството. Качеството на цветовото възприятие влияе върху различаването между следните цветови свойства:

  • цвят (цветови нюанс)

  • наситеност
  • яснота

В изключителните случаи на пълен далтонизъм засегнатото лице възприема всички цветове като нюанси на сиво, бяло и черно. В повечето случаи обаче се наблюдава само частична цветна слепота. Тогава пациентът не различава определени цветове – най-често червено и зелено. Цветната слепота представлява зрително нарушение, но като цяло не се приема за зрителен дефект.

Нарушения на бинокуларното зрение

Бинокуларното зрение (с двете очи) означава, че изображенията, възприемани от двете очи едновременно, се сливат в едно. Това позволява възприемането на дълбочината на пространството. Ако бинокуларното зрение е нарушено, настъпват промени във визуалното възприятие в резултат на намалена острота на зрението и нарушаване на пространственото възприятие. Към тези нарушения се включват:

  • Страбизъм (кривогледство) – причината е, че в зрителния център в мозъка вместо един се прожектират два образа; мозъкът елиминира това състояние, като премахва по-неясната картина от кривогледото око; на по-късен етап това състояние води до амблиопия);
  • амблиопия (мързеливо око – намалена зрителна острота; тъй като мозъкът дългосрочно получава информация само от едното око, другото отслабва своите функции);
  • монокулус (пълна липса на зрителния орган). 

Нарушението на бинокуларното зрение е най-често срещаното зрително увреждане при децата в предучилищна възраст.