Това разстройство основно се характеризира с отчетливо буйно, предизвикателно и злонамерено поведение.

Негативизмът в развитието е естествен феномен в поведението на децата през периода от една и половина до две години. Ако обаче продължава да се проявява и след тази възраст, е необходимо да се направи консултация със специалист.

Опозиционното поведение има за цел да укрепи независимостта на детето. Често се причинява от убеждението му, че по този начин ще получи повече родителско внимание, от което все още се нуждае. Другото предназначение на подобно поведение е да послужи като защита срещу чувството за недостатъчност. Опозицията често се провокира от емоционално незрели родители, компенсиращи собствената си незрялост, възприемайки авторитарен стил на родителстване. Поведението с противопоставяне се явява и като заучен отговор срещу обвинителното отношение на родителите, които вярват, че по този начин ще редуцират интензивността на предизвикателното поведение.

Това разстройство може да бъде диагностицирано след третата година от живота на детето, но най-често се идентифицира на възраст между 9 и 10 години. Децата с противопоставящо поведение обикновено използват непреки начини за демонстриране на агресия, основно срещу родители и учители. Поведението им е силно предизвикателно, провокативно, но не са налице сериозни антисоциални или агресивни действия (пример: физическо насилие или унищожаване на имущество). Такива деца често нарушават правилата и изискванията, поставени от възрастните, и реагират бурно. Обикновено са негативно настроени и с много малък толеранс към фрустрация. 

Всички тези трудности са съпроводени от ниска самооценка. Децата с противопоставящо поведение често проявяват своето чувство за вина върху другите.

• Съсредоточаваме се върху намирането на целта на сложното поведение – това, което детето иска да постигне чрез него (да привлече внимание, да избегне някаква дейност, да прекрати нещо). Когато знаем целта на поведението (напрмер, получаване на внимание), можем да научим детето на други приемливи начини за постигането ѝ. В случай че цели избягване на определени дейности, се опитваме да разберем каква е причината (може да е изпитвало подигравки от страна на връстниците и да не иска да ги преживява отново).

• Опитваме се да разберем кое отключва проблематичното поведение и наблюдаваме какво се случва след това (как се държат детето, връстниците и учителят). Проследяваме и критичните ситуации, в които при детето не се проявяват трудности в поведението.
• Насърчаваме желаното поведение и справянето на детето с емоционално сложни ситуации чрез похвала ("Наистина заслужаваш похвалва за това, че даде на Петьо играчката назаем") или чрез малка награда.
• Структурираме времето и дейностите така, че децата да знаят какво ги очаква и какво трябва да правят. За целта могат да се използват различни помощни средства, например визуализация на дневния режим и различните дейности, състоящи се от повече стъпки.
• По време на обучителните дейности при децата с дефицит на внимание се ограничава броят на стимулите в тяхна непосредствена близост.
• За да се увеличи концентрацията и да се насърчи мотивацията при деца с дефицит на внимание, задачите се разделят на части и се подкрепят с положителни отзиви (похвала с насърчаване – "много ми харесва цвета, който си избрал за колата, с нетърпение очаквам да ми я покажеш, когато е готова").
• Не потискаме психомоторното неспокойствие, а се опитваме да го оптимизираме, така че да не предизвиква фрустрация у детето или връстниците (например чрез предлагане на подходящи помощни средства или чрез обособяване на пространство, в което детето да се отпусне физически).