Нива на зрителното увреждане:

  1. Намалено зрение. Предизвиква проблеми при децата в областта на скоростта и точността на визуалното възприемане. В зрителната информация възникват неточности, неясности, изкривявания или деформации. В категорията деца с тежко зрително увреждане се различава средно и тежко намаляване на зрението.
  2. Значително зрително затруднение. Децата с тази степен на зрително увреждане са свикнали да използват компенсаторни механизми при редица дейности, тъй като визуалният анализатор няма водеща роля в получаването на информация от заобикалящата среда. Резултатът е значително ограничени или изкривени възприятия и представи.
  3. Практическа слепота. При децата с тази степен на зрително увреждане са запазени възприятието за светлина, способността за улавяне движението на значителен обект или зрителното поле е стеснено до зоната на централно фиксиране (т.нар. тунелно зрение, характеризиращо се с отсъствието на периферно зрение).
  4. Пълна слепота. Незрящите деца разчитат на други сетива за получаването на информация.
    • визуална острота (далекогледство, късогледство)
    • възприятие на цветове
    • обхват на зрителното поле (обхват на възприеманото пространство)
    • адаптиране към светлина, чувствителност към светлина
    • обработка на визуални стимули (в резултат на увреждане на зрителните центрове в мозъчната кора)

      Подпомагане на дете с увредено зрение в детската градина

      В детската градина главно се наблюдават леки зрителни увреждания. Важно е да се обръща внимание на поведението на децата. Ако се забележи нещо необичайно (например детето значително приближава играчките, работните листове или книгите към лицето си, завърта ги по нестандартен начин, не отразява детайли, които другите виждат без затруднения, често се блъска в мебелите и т.н.), предупреждаваме родителите и им препоръчваме да обмислят експертно изследване на зрението. В подкрепа на такива деца се препоръчва:

        • В учебната стая се създава работно място с подходящо осветление и бюро с накланяща се работна дъска.
        • Залепят се ленти с ярък цвят, за да се обозначат критичните места, където детето може да се нарани (стълби, изпъкнали ръбове на мебели). Големите стъклени повърхности се обозначават с изразителна, цветна украса, за да е ясно, че това не е достъпно пространство. Обозначава се и мястото на детето в съблекалнята.
        • Включват се индивидуални дейности, насочени основно към развитието на визуалното възприятие, компенсаторните сетива, пространствената ориентация, фината и общата моторика.
        • За по-голяма яснота се използват реални обекти вместо картинки.
        • При работа с картинки се използват прости изображения с отличителни контури и цветове без множество детайли.
        • Използват се компенсаторни помощни средства.
        • Подсигуряваме детето да носи очила дори по време на физически дейности (препоръчително е да са с ластик).
        • Ако на детето е предписано закриване на едното око, това трябва да се случва в предиобедните часове.
        • Осигуряват се подходящи условия за редовна очна хигиена.

          За подпомагане на деца с тежко зрително увреждане, обучавани чрез компенсаторни сетива, се препоръчва:

          • Премахване на пречките в пространствата, в които детето се движи.
          • Промяна на подредбата в стаята само в наложителни случаи и винаги запознаваме детето с новата подредба.
          • Мястото на детето в съблекалнята трябва да бъде леснодостъпно. Постоянно запазено място е важно да се осигури и в трапезарията.
          • В ДГ се поставят ленти и други помощни средства за улесняване на движението и ориентацията.
          • Изобразителните дейности се приспособяват така, че детето да може да участва в тях заедно с другите (вместо да рисува, то моделира или създава колажи от различни материали).
          • В дневния режим редовно се включва индивидуална работа с детето за упражняване на специфичните умения, насочени главно към развитие на възприятието чрез докосване (подготовка за четене и писане по Брайловата азбука).
          • Следи се детето да бъде ръководено към възможно най-висока степен на самостоятелност. Асистентът не бива да извършва тези дейности, с които детето се справя само.