Учителите в смесена група подготвиха седмичен проект, насочен към възприятие чрез всички сетива. Всеки ден, по време на контролираната дейност и при престоя навън в градината, те включваха занимания, насочени към опознаването с помощта на едно сетиво. Първият ден беше посветен на слуха. Децата познаваха предмети и музикални инструменти по звука, създаваха звукова игра пексесо, сравняваха звуци (дали са еднакво продължителни/силни и т.н.), играха игра „Отивам на екскурзия и в багажа си слагам ...“, при която имаха за задача да помнят, какво са казали приятелите им и да добавят следваща дума. Слушаха различни музикални произведения и говореха с учителя за това, какви чувства предизвиква музиката (тъга, радост, страх, гняв). На открито си играха на „Лов на звуци“ (вижте главата за комуникативните умения). Запознаха се със структурата на ухото. Следващият ден беше посветен на обонянието. Децата си направиха обонятелно пексесо – на две кубчета от дунапрен капнаха едно и също ароматизирано масло. Опитваха чрез обоняние да познават различни плодове и ароматни храни. Направиха си и ароматизатори от сушени билки. По същия начин през следващите дни се занимаваха със зрението, вкуса и докосването.

Георги е петгодишно момче със СОП, на което е поставена диагноза двустранно нарушение на слуха, което се компенсира от слухов апарат.
Родителите посещават логопедични интервенции с детето, насочени към слуховото възприятие и фонетичната диференциация на слуха чрез използване на зрителна подкрепа (работа пред огледало). Логопедът е препоръчал на родителите игри, при които детето да упражнява слуховото възприятие (например помощни артикулационни звуци с-с-с-с-с, при които детето имитира с пръст змия). Родителите запознаха учителката в ДГ с резултатите от логопедичната терапия на Георги и с работата у дома.
Георги се проявява добре двигателно, обича музиката и танците. Поради тази причина учителката решава да развива слуховото му възприятие чрез ритмична музика, свързана с двигателно изразяване. След груповата мотивация и преди започването на самата игра бе важно учителката да постави на Георги условието на музикално-двигателната игра индивидуално. Докато даваше указанията, тя внимаваше детето да вижда лицето ѝ и да разбере цялото условие на задачата.
В началото всички деца имитираха движенията на учителката според музиката. Учителката умишлено бе избрала такова въведение, при което Георги да може да свърже условието на играта с конкретното примерно движение. Постепенно тя остави децата да се движат сами според музиката и да развиват своята двигателна памет и координация.
Георги се отпусна по време на музикално-двигателната дейност, имаше добър двигателен израз и не се страхуваше от провал.