Симона е четиригодишно момиче, диагностицирано с церебрална парализа и лека умствена изостаналост. Вследствие на болестта си моми- чето изостава в своето локомоторно и интелектуално развитие. Проведена е рехабилитация, довела до напредък – момичето може да ходи само, но изпитва трудности с качването и слизането по стълби. Не може да тича и трудно пази баланс. Обича музиката и пляска с ръце, когато чуе ритмична мелодия. За родителите най-сериозният проблем е изоставането в интелектуалното развитие. Тя не може да говори, а разбирането й е ограничено. Изпитва затруднения при координацията на движенията на ръцете. Добри практики на учителите след постъпването на Симона в детската градина: В този случай, за да се развият моторните умения, е необходимо на първо място да се разчита на силните страни на момичето. Тя обича музика. Учителите могат да започнат да свирят с нея на различни музикални инструменти. Подобна дейност ще бъде интересна за моми- чето и ще ѝ даде възможност да упражнява фината моторика. След това могат да бъдат добавяни прости движения, докато се свири на музикалния инструмент. Важно е да са такива, които детето може да повтори и да бъде поощрено за своите опити. Учителите могат да стимулират останалите деца да помагат на Симона през деня, така че тя да успее да се интегрира. Необходимо е да бъде обяснено на другите деца нейното състояние, както и защо е важно да и се помага. Например децата могат заедно да свирят със Симона на музикални инструменти. Могат да държат Симона за ръка, когато се качва или слиза по стълбите, така че тя да усеща тяхната подкрепа. За Симона ще бъде полезно да участва в дейности, свързани с рисуване – може да рисува с пръсти или да играе с пластилин. Това ще подпомогне развитието на фината ѝ моторика. Могат да бъдат използвани и масажиращи техники (за дланите и стъпалата на момичето) с различни текстури (грапава, гладка и т.н.). Това ще повиши желанието и да опознава средата наоколо, използвайки своето тяло активно. За да се подобри разбирането на детето, учителите могат да ъздадат система на презентиране на рутинни ежедневни дейности чрез картинки, които изобразяват отделните дейности. Благодарение на предвидимостта на дневната програма Симона ще се чувства по-спокойна. В противен случай несигурността и слабото разбиране на това, какво я очаква, могат да повишат тревожността и да я откажат дачаства в предлаганите дейности. За учителите е важно да знаят, че крайният резултат не винаги е найважният. По-важно е общуването със Симона, както и нейното окура- жаване. По този начин между нея и нейните учители се изгражда доверие, което е важно за следващите стъпки от развитието ѝ в детската градина.

Децата със СОП имат подобни потребности като тези на стандартно развиващите се деца. Удовлетворяването на потребностите на всички деца в групата изисква учителката да познава естественото развитие на детето и да умее да разграничи това, с какво детето може да се справи само от това, при което то се нуждае от помощ.
Яна е 5-годишно момиченце със СОП, на което е диагностицирана десностранна хемипареза. Използва десния горен крайник само като спомагателен. Има неправилен захват, при който не влага достатъчно сила и същевременно има ограничено движение на китката. Ходенето ѝ е самостоятелно - хемипаретично.
Момиченцето ходи на рехабилитация, след която се наблюдава напредък в общата моторика - ходенето ѝ се стабилизира и движенията на горния крайник (в рамото и лакътя) също са се подобрили.
Физиотерапевтът е препоръчал на родителите дейности, които да стимулират развитието на фината моторика на Яна. Родителите информират учителката в ДГ за резултатите, които дъщеря им е постигнала при рехабилитацията и относно дейностите, развиващи фината моторика.
Яна обича да рисува с темперни бои и да моделира глина или пластелин. Затова учителката решава да мотивира Яна в развитието на фината моторика именно чрез тези дейности. Пред моделирането на пластелин тя предпочита работата с глина. След груповата мотивация учителката провежда индивидуален разговор с Яна, за да се увери, че момиченцето е разбрало условието. Яна направи от глината най-напред топче, след това от него направи палачинка, от палачинката змия, а от змията охлюв. Учителката мотивираше Яна да използва двете си ръце по време на работа - „по-добрата“ да помога на „по-слабата“ да се включи в дейността. При работата с глина Яна се реализира пълноценно. Яна работеше самостоятелно, със свое собствено темпо, радваше се, че може да представи творенията си на своите приятели. При изобразителните дейности Яна използваше гъбичка вместо четка или рисуваше с пръсти. С лекота се справи с основното смесване на цветовете, експериментира с цветовете и не ѝ създаваше проблем да дооформя фигурите с цвят.