Алекс и Георги играят заедно през свободното за игра време в детската градина. И двамата са развълнувани от новия кухненски комплект и решават да правят палачинки. Алекс избира съставките, а Георги подрежда тигана и приборите. Всичко е готово, Георги взима единствената престилка, която е налична, и казва, че той е готвачът. За съжаление, Алекс За съжаление Алекс също иска да бъде готвач и двамата започват да се бият за престилката. Учителката се намесва и спокойно предлага двамата да бъдат готвачи и да се редуват да носят престилката. Преди тя да довърши изречението, Георги удря Алекс по главата с лъжицата за готвене и Алекс започва да плаче. Фрустрирана, тя е на път да се развика на Георги: „Виж какво направи сега!” Въпреки това, тя поема дълбоко дъх и спокойно разрешава конфликта между двете момчета. Този пример демонстрира неуспешната саморегулация на двете момчета, които започват да се бият за престилката, вместо да използват думи или други начини, които могат да доведат до компромис. Георги създава проблем и с това, че не може да спре и да изслуша думите на учителката, а посяга и удря Алекс с дървената лъжица. Учителката е пример за успешна саморегулация, тъй като тя не позволява фрустрацията да я обземе, а успява спокойно да помогне на Георги да помисли над действията си, да се извини на приятеля си, да го попита дали е добре и да коригира поведението си. Този пример е демонстрация на всекидневни ситуации в предучилищна група.

Ели е на 4 години. Заедно с учителката Линда и няколко други деца работи на масата. Създават различни модели от пластелин. Ели протяга ръка и взема парче от пластелина на Андрей, който седи до нея. Той незабавно изразява недоволството си. Учителката казва: „Ели, видях как взе пластелина на Андрей. Върни му го.“ Ели поклаща глава, но учителката настоява: - „Веднага му го върни. Казах ти да престанеш да се държиш така. Повече няма да седиш на тази маса. Напусни и отиди да правиш нещо друго.“
Учителката каза на Ели какво не трябва да прави, вместо да ѝ предложи алтернативен начин за получаване на пластелина. Така Ели изгуби възможността за опит да се саморегулира, да погледне ситуацията от друга гледна точка и да реши проблема.
Сега да разгледаме друга възможност, която стоеше пред учителката. Ели протяга ръка и грабва парче от пластелина на Андрей. Той веднага изразява недоволство. Учителката казва на Ели: „Ели, изглежда, че ти трябва повече пластелин. Ядосваш се, че нямаш достатъчно ли? Как според Теб се почувства Андрей, когато взе неговия?“ Ели поглежда Андрей и отговаря: „Тъжно.” Учителката пита Ели, какво би могла да направи, за да се почувства по-добре Андрей. Ели му връща пластелина, Андрей се усмихва и продължава с моделирането. Учителката продължава: „Чудя се, какво би могла да направиш, когато си недоволна, че пластелинът ти е малко. Имаш ли някаква идея?“ Ели поклаща глава. „Виж по масата, дали там няма някакъв останал пластелин. Има ли?“ Ели отново поклаща глава. Учителката ѝ предлага: „Може би би могла да попиташ Андрей, дали може да си вземеш на заем от неговия пластелин, след като той приключи с работата.” Ели го прави и Андрей ѝ дава своя пластелин, когато той се премества от масата при статива за рисуване.
Във втория случай учителката помогна на Ели вербално да опише поведението си, да обмисли причините за своето държание и последиците от действията си, както и чувствата на Андрей (погледнато от различна перспектива) и да се справи с решаването на ситуацията по просоциален начин. Учителката създава у Ели основа за това, следващия път тя да може сама да премине през тези стъпки. Колкото повече пъти Ели мине през подобни сценарии заедно с учителката, толкова повече тя ще бъде в състояние да саморегулира поведението си в бъдеще.

Матиас е четиригодишно момче от семейство с един родител, от слабо социално-стимулираща среда.
Всяка сутрин той стремглаво влиза в стаята, където си играят останалите деца на възраст 3-4 години. Някои от тях все още имат трудности с адаптацията. Матиас, нервен от пристигането си в ДГ, се спира при всяко едно от децата, удря ги, разваля това, което са си построили на килима, дърпа косите им и т.н. Не поглежда нито едно от децата в очите, действието е бързо, придружено от викове. Учителката обаче подозира, че зад това поведение се крие копнеж за игра с децата, желание да бъде като тях.
Въз основа на наблюдение и личен опит тя обмисля следния подход. Опитва се да привлече вниманието на момчето още в съблекалнята, именно за да предотврати дивото му влизане в стаята. Запознава го с идеята, че биха могли заедно да поздравят децата. Решително го хваща за ръка и обикаля с него групичките играещи си деца. Първоначално тя се обръща към всяко от децата, погалва го, проявява се като комуникационен мост. След няколко дни упражняване на това умение, Матиас свиква с новата ситуация, казва „здравей“ на децата, изглежда, че леко се усмихва на някои от тях. Ледовете се пропукват, предстои ни следващият етап - стъпка към съвместните игри. Ситуацията се е успокоила. Матиас, децата и родителите са доволни.