Диагностика

Оценката на децата през този период изисква много тактичен подход, тъй като те са много чувствителни към своите грешки, често изпитват чувства на срам или вина. Ние смятаме предучилищната възраст като начален стадий на развитие на емоционалния живот на детето, той съдържа същите качества, с които се сблъсква и възрастният. В предучилищна възраст детето започва да преценява и оценява външния свят във връзка със своите намерения и характеристики и тези навици могат да се превърнат за него в определен модел на какъв трябва да бъде животът.

За ориентировачна оценка на емоционалните способности на детето на предучилищна възраст може да се използва следната схема за оценка. Схемата за оценка може да бъде полезно помощно средство за проследяване на развитието във времето. За да се увеличи обективността на получената информация, е уместно детето да бъде оценявано независимо от няколко лица. Резултатите от ориентировачната оценка трябва да служат на учителя като наръчник при избора на дейности, които подпомагат развитието в емоционалната област.

Чувствата при децата са много крехки. Следователно засягането на техните чувства и оформянето на личността на детето чрез тях е много отговорна и трудна задача.

Много е важно за учителя да спечели доверието на детето. Това означава изграждане на взаимовръзка с него. Възрастните трябва да се опитват да разберат от какво имат нужда децата и какво преживяват, да комуникарат ясно и ефективно с тях и да създават условия за емоционално израстване на децата. Независимо дали е родител или учител, този, който иска детето да има достатъчно добре развита емоционална интелигентност, е необходимо да установи връзка, основана на любов към детето.

Задачите на учителя в емоционалното развитие на детето

Една от важните задачи на учителя за подкрепа на социалното и емоционалното развитие на децата е да даде пример за очаквано поведение. Уважение към другите деца, коопериране, способност да направиш компромис, изразяване на емоции – всичко това са поведенчески модели, насочени от учителя към децата. Тези действия помагат да се създаде приятелска атмосфера в детската градина. Децата имитират примера на учителя и се държат адекватно спрямо атмосферата и тона, зададен от него. Учителят трябва да подчертае отделните стъпки на всички дейности, за да се улесни участието на по-малките деца. Децата трябва да чуят добре изразените мисли на учителя, подкрепяни от неговото поведение.

Задачата на учителя е да създаде подходяща околна среда за емоционалното развитие на детето. Децата се учат най-добре, когато се чувстват сигурни и защитени. Много фактори спомагат за създаването на емоционалносигурна околна среда.

Емоционална подкрепа: Сред най-важните характеристики на учителя, помагащ да създаде емоционално подкрепяща среда, принадлежат емпатия, приемане, автентичност, уважение и сензитивен подход. Емпатийният учител може да приеме гледната точка на другите. Той знае как да се адаптира към настроението на детето, да отговори на неговите чувства и е способен да даде безпристрастна оценка на емоциите.
Приемане на детските емоции: Няма добри и лоши емоции. Всички емоции са приемливи. Учителят трябва да разпознава емоциите, които детето изразява и избягва, той не трябва да насилва детето да се конфронтира с тези емоции или да ги игнорира.

Изразяването на емоции чрез думи: Докато децата се учат да разпознават личните си преживявания, е полезно да назоваваме техните емоции и да ги записваме: „София, изглеждаш ядосана”. Учителят назовава конкретното преживяване и го сдързва с концепта за гняв, като по този начин обогатява речника на детето с думи от тази област.

Постоянство/Предвидимост: Ако детето има способността да предвижда и разчита емоционалния отговор на възрастния, това му помага да изгради чувство на увереност и доверие.