Насърчаване на независимост у децата

Децата не трябва да имат трудности в разбирането на средата в стаята, очакванията на учителя и тяхната дневна програма. Лавиците, съдържащи помагала и материали, трябва да бъдат маркирани със стикери. Често използваните материали трябва да бъдат поставени на по-долни рафтове. Препоръчително е дневната програма да бъде видима и подкрепена с картинки, изобразяващи отделните дейности.

Насърчаваме приятелствата сред децата, позволявайки им да си помагат без нужда от подкрепата на възрастни.

Ако детето помоли за помощ, когато няма нужда, учителят трябва да окуражи детето да се опита да завърши задачата или заниманието самo: „Ще те наблюдавам, докато направиш пъзела. Коя част ще опиташ първо? Какво ще направиш сега?” Когат детето нееднократно моли за помощ, можем да кажем: „Моля те, покажи ми пъзела, като го завършиш.“ Окуражаваме детето да го построи на основата на минал опит, напр. „Направи го сам предния път, спомняш ли си? Знаеш, че можеш да го направиш. Просто опитай!”

Насърчаване на самоконтрола, позитивните интеракции и емоционалната осъзнатост:

По време на сутрешния кръг помолете всяко дете да каже нещо позитивно за приятеля, стоящ до него.
Помагайте на децата да изразяват емоциите си по подходящ начин – учителят изразява емоции и ги демонстрира: „Тъжен съм, защото днес някой скъса книгата по време на игра.“

Учителят може да подгодви бордова игра с картинки на различни емоции. Когато детето вземе картинки, може да избира между един от отговорите: 1) назови чувството и 2) кажи какво може да причини това чувство.

Когато разговаряме с децата относно емоции, препоръчително е учителите да говорят през кукла или плюшена играчка. Когато питаме за техните чувства, децата често предпочитат да споделят с играчка. Използвайте играчка да изразите емоции: „Рекс е щастлив днес, защото Яна му каза стихотворение.“

Изрежете лица от хартия и направете кукли с различни изражения, отнасящи се до отделни емоции. Когато децата са неспособни да изразят чувствата си, куклата ще им помага.

Играйте на „Чий е този глас?”. В тази игра едно дете се крие, а останалите трябва да го намерят, следвайки гласа му. Децата описват как те изразяват радост, тъга или страх.

Оставете децата да събират различни камъчета, докато са навън. Използвайте акрилни бои, с които децата да рисуват всяко камъче или група камъчета, така че да изобразяват различни части на лицето (очи, нос, уста, вежди и т.н.). Децата рисуват очертанията на лицето на лист хартия и следвайки инструкциите на учителя, създават лице, което отговаря на тяхното настроение в момента, чрез поставяне на оцветените камъчета върху листа. Учителят след това провежда разговор относно чувствата, които са изразили.

Създайте книга на емоциите с целия клас в сътрудничество с децата.

С помощта на емоционален опис децата си припомнят техните приятни и неприятни изживявани през последната седмица или месец, напр. класифициране на техните чувства в детската градина: Първо, оставете детето да говори свободно. Втората стъпка включва анализ на ситуациите, включващи неприятните преживявания – групата обсъжда дали те биха могли да бъдат избегнати или обработени по друг начин. Целта на това упражнение е да заздрави позитивните чувства, за да могат децата да забелязват положителните ситуации, да им помага да наблюдават по различен начин заобикалящите ги феномени и да се научат да контролират чувствата си, насърчавайки самоконтрола.