Подкрепяне на идентичността и себеуважението

Дейности, които помагат на децата да говорят за себе си и семейството си, както и за техния културален фон:

Децата са поканени да изиграят сценка, в която те играят себе си или член от семейството. За да се улесни участието на децата в тази дейност, учителят формулира конкретни въпроси: „Какво трябва да направиш сутринта, преди да отидеш на детска градина? Какво трябва да направиш, преди да си легнеш?”

Като стимули за дискусия, може да покажем на децата картинки: „Това е една майка. Тя чете книга на дъщеря си. Какво правите заедно с твоята майка?“, „Това е един татко. Той обича да мие чиниите след вечеря. Какво прави твоят баща вкъщи?”. Назоваването на конкретни субекти помага на децата да научат нови неща за тяхното обкръжение.

В сътрудничество с децата ние създаваме индивидуални или общи истории „Всичко за мен” (любими занимания в училище, вкъщи, любима храна или цвят, приятели и т.н.) и „Моето семейство” (членове на семейството или забавни дейности, които семейството прави през уикенда, през ваканцията или след вечеря).

Занимания, в които децата представят техните семейства, може понякога да представят информация относно нестандартно обучително влияние или сериозни семейни конфликти. В такива ситуации е нужно да откликнете сензитивно и ако е необходимо, да поискате консултация с психолог. Ако има деца от социално неравностойна среда, трябва внимателно да подбираме въпросите относно семейството и техния споделен опит, за да елиминираме ситуацията, в която детето няма да е способно да отговори, защото няма преживения опит на другите деца (напр. екскурзия или пътуване по празниците).

Дейности, които ще помогнат на децата да покажат позитивно отношение към себе си и другите:

Децата да нарисуват свой портрет.

Децата да свързват изрязани части от човешко тяло и правейки го, те подкрепят позитивната себеконцепция: „Какво харесвам в себе си?”.

За да създадем релаксираща атмосфера, може да използваме подходяща музика: „Харесваш ли тази песен? Пееш ли си подобни песни вкъщи или някакви други?”

Някои деца имат нужда да са сигурни, че най-добрият им приятел седи близо до тях и те могат да си играят с него. Ние можем да подкрепим приятелството между детето и неговия връстник, който да се превърне в „най-добрия му приятел”.

Помолете детето да нарисува или изреже картинки на любимите си занимания, храна, цвят и т.н. И направете колаж заедно.

Присъствието на учителя трябва да е подсигурено при раздялата на децата с техните родители. За да улесним разделянето, ние можем да използваме сутришните рутинни дейности – родителят може да чете или рисува с детето, детето трябва да знае колко дълго родителят ще остане с него: „Твоята майка ще стои с теб още 5(10) минути и после ще трябва да тръгва.”

Детето може да нарисува рисунка за родителя си или да продиктува бележка, която родителят да вземе със себе си.

Дейности, насочени към подкрепа на самоувереността на детето:

Учителят подготва кутия с изрезки от хартия, от които трябва да се направи верижка. За всяко придобито ново умение или успех в дейностите той дописва на всяка лентичка хартия и добавя към веригата.

Когато създаваме нови ситуации за упражняване на придобити умения, ние се опитваме да подкрепяме самоувереността им – напр. ако на децата им е трудно да броят до пет на глас, оставете да изберат предмети, които да преброят. Оставете ги на обяд да седнат по пет, да поставят пет купички, пет чинии и т.н. Ние също можем да номерираме местата за сядане и да изискаме децата да намерят правилното място за сядане. По този начин ученето става значимо и полезно.
В края на деня всеки може да сподели позитивния си опит с другите деца от групата. Можем да задаваме въпроси: „Работи ли на масата на сръчните ръце? Какво направи? Какви цветове използва?“

Детето може да диктува на учителя бележка за родителите с информация относно това, какво е правило в градината през деня.