Предложения как да помогнем на децата да се справят с интензивните емоции
Започнете като обясните на децата какво означава „спокоен”. Децата често чуват фразата „Успокой се!”, но какво означава спокойно/мирно за едно дете? Ние можем да дадем на децата възможности да разберат как се чувстват техните тела, когато са в покой; те могат да мислят директно и ефективно да контролират себе си.
1. Практикуване на дълбоко дишане. Децата лежат на земята с плюшени играчки върху стомасите си и наблюдават как играчките се издигат/снижават при дишане.
Включване на децата в стречинг или йога. Децата се протягат нагоре, все едно берат ябълки, или се навеждат и превъртат, имитирайки търкаляща се снежна топка. Покажете и опитайте лесни пози от йога. Децата могат да се научат да контролират своите тела чрез бавно танцуване и движение. Например, нека танцуват на бавна класическа музика или когато отиват от едно място на друго, да вървят бавно като костенурка или охлюв. Пеенето на успокоителни песни също помага.
Помагане на децата да се научат да наблюдават какво се случва с телата им при спокойни и високо интензивни дейности. Молим децата да поставят ръка на гърдите си и да усетят как сърцето им подскача или танцува бързо. Могат да направят същото и при по-спокойни дейности и да усетят разликата.
2. Обучаване на децата да разпознават многообразието от емоции и как те се чувстват. Можем да четем книги или приказки и да използваме ролева игра, за да предадем емоции, особено такива, които представляват трудност за децата (гняв, фрустрация, разочарование).
Задайте на децата въпроси, които им помагат да разпознаят как се проявяват различните емоции и как ги изживяваме (как ги изживяват те самите/героите в приказките); помогнете им да разберат, че емоциите са предизвикани от различни ситуации, както и какво можем да направим, за да ги контролираме и да действаме подходящо при появата на такива емоции. Обучаването на децата да владеят своите емоции в спокойни ситуации дава добра основа за прилагането на тези умения в емоционално предизвикателни ситуации.
3. Фокусиране върху разпознаване и приемане на чувствата/емоциите у децата. Умението на децата да разпознават своите емоции е важна стъпка към адекватен емоционален самоконтрол.
Описвайте чувствата, които децата изпитват – неприятни или интензивни емоции, като фрустрация, гняв, разочарование или тъга, и им обяснете, че тези емоции са нормални („Изглеждаш фрустриран. Аз също се чувствам фрустрирана, когато ми е трудно нещо.”).
Дайте време на децата да изразят неприятните си емоции и им помогнете да го направят по добър начин. Например, когато си ядосан, не е добре да удряш друго дете, а да кажеш „Ядосан съм!” или да удариш възглавница на някое тихо място. Децата имат нужда да бъдат научени и да им бъде дадена възможност да тестват стратегии, които могат да заместят техните импулси. Тези стратегии на адекватно демонстриране на емоциите трябва да бъдат тествани извън стресиращи ситуации, за да бъдат децата по-подготвени за тях.