Обща моторика – умения

Включва движението на мускулните групи на ръцете, краката и торса. Често това са действия, които включват ходене, тичане, скачане на въже, скачане, хвърляне, катерене и т.н. Уменията от общата моторика влияят върху развитието на фината моторика, ориентацията върху физическата схема и пространствената ориентация. Подходящото за възрастта развитие на общата моторика помага на децата при социализирането им, тъй като им осигурява възможност да се включват в групови игри с останалите деца.

С израстването на тялото центърът на тежестта се измества надолу към торса. Това осигурява по-добър баланс на тялото, който дава възможност на детето да овладее нови умения, включващи по-големи мускулни групи. До втората си година децата повече или по-малко са способни да скачат и тичат. Колкото по-стабилна е основата, която осигуряват краката, толкова по-свободни са ръцете, които имат възможност да усвояват нови движения – хвърляне и хващане на топка, каране на триколка/колело, въртене на обръч и т.н. Постепенно движенията започват да включват цялото тяло и до края на предучилищния период децата успяват да формират издръжливост и бързина на движението.

Синхронизираното движение на големите мускулни групи е резултат от т.нар. билатерална интеграция – способността да се координират двете противоположни половини на тялото (лява и дясна) в едно и също време. Това означава, че и двете мозъчни полукълба успешно обменят информация помежду си. Билатералната координация преминава през следните фази:

1. Симетрична билатерална интеграция – двете страни на тялото са ангажирани в извършването на огледални движения (напр. пляскане с ръце).
   
2. Реципрочна билатерална интеграция – двете страни на тялото са ангажирани в извършването на движения в противоположни посоки (напр. протягане на ръце в противоположни посоки).
   
3. Асиметрична билатерална интеграция – всяка част от тялото участва в извършването на сложно движение (напр. дете, което рита топка).
   
4. Пресичане на „междинната линия” (геометричния център на тялото) – това умение представлява способността за преместване на ръка/стъпало в полето на противоположния крайник (ръка/крак); напр. кръстосване на крака, рисуване на пресечени линии без сменяне на ръката, с която се рисува, и др.
   

Успешното усвояване на писането, рисуването, четенето зависи от последните две фази на развитието на билатералната интеграция (асиметричната билатерална интеграция и способността за пресичане на междинната линия).

Фина моторика – умения

Уменията за фина моторика включват координирането на движенията на малките мускулни групи на китките и пръстите. Достатъчното ниво на фини двигателни умения е предпоставка за успешното справяне с такива умения, като писане, рязане, използване на прибори за хранене, сглобяване на пъзели, връзване на обувки, обличане/събличане и т.н. При децата се наблюдава и връзка между нивото на развитие на фината моторика и езиковото развитие. Според някои специалисти развитието на фината моторика е свързано и с развитието на вниманието, паметта и мисленето.

Почти всички гореспоменати дейности изискват т.нар. „водеща ръка” (лява или дясна) и съответно другата, „подкрепяща” ръка. Често водещата ръка се проявява около 3–4- годишна възраст на детето, но се затвърждава до 6–7-годишна възраст. Водещата ръка е тази, която извършва действието (рязане с ножица, писане или рисуване с химикал или друго пособие), докато подкрепящата ръка стабилизира действието (държи листа хартия на място и го върти, ако е необходимо). Захватът, което детето използва, също има роля за качеството на тези действия.

Съществуват няколко типа захват според нивото на развитие:

1. Драсканици – първоначално намерението за изобразяване се проявява по-скоро в жестове, а не в нарисуваното върху листа. Децата движат инструмента за рисуване и гледат оставащите следи. По-интересно е движението, отколкото самият резултат.
   
2. Първи форми на изображения – на около 3-годишна възраст децата преминават от драсканици към рисунки. Често децата извършват движение с молив, забелязват, че са нарисували разпознаваема форма, и я назовават. Някои 3-годишни деца рисуват така, че околните могат да разпознаят какво е нарисувано. Рисунките стават по-разбираеми и детайлни, когато възрастните рисуват заедно с децата и обръщат внимание на приликите между рисунка и обект. 
   
3. По-реалистични рисунки – те се появяват постепенно, с подобряването на възприятието, езика (възможността да се опишат детайли), паметта и фината моторика.. Пет-шестгодишните деца създават по-сложни рисунки, които съдържат повече конвенционални човешки и животински фигури, с диференцирани глава и тяло.
   

Ранно писане

Първоначално децата не различават писането от рисуването. Когато пробват да пишат, те драскат подобно на рисуването. Около 4-годишна възраст писането показва някои ранни форми на шрифт, като например отделни форми, подредени на листа. Децата често включват изображения, подобни на рисунки, в своето „писане” – например използват кръгла форма, за да напишат „слънце”. Постепенно, между четири- и шестгодишна възраст, те осъзнават, че с писането се предава речта. Първите опити за писане на букви в предучилищна възраст често включват името на детето.

Полови различия

В ранното детство и в предучилищна възраст често са видими различия между момчета и момичета по отношения на моторните им умения. Момчетата превъзхождат момичетата в умения, свързани със сила. До петгодишна възраст те скачат малко по-далеч, тичат малко по-бързо и хвърлят топка на по-дълго разстояние от момичетата. Момичетата имат предимство във фините моторни умения и в тези умения на грубата моторика, които изискват комбинация от добър баланс и движение на стъпалата, като подскачане и скачане на въже.