Сензорно възприятие на детето на предучилищна възраст

Сензорното възприятие е способността на човешкия организъм да получава различна информация от околната среда. Обработката на сетивните възприятия се осъществява чрез централната нервна система, която определя как детето получава, организира и обработва информацията, получена чрез сетивното възприятие. След това детето може да реагира на сетивния стимул чрез подходящо движение или поведение. Недостатъците във функционирането на сетивното възприятие могат да доведат до трудности в ежедневието, в ученето, при игра, в сферата на социалните умения и в поведението. Ето защо е много важно да наблюдаваме развитието на детето в тази област.

Сензорната система претърпява бързо развитие в ранното детство, когато децата опознават света и са изложени на многобройни стимули от околната среда. Още преди да навършат една година, децата имат възприятие за дълбочина, различават цветове, няколко звука и видове текстури. Между 12-ия и 16-ия месец развиват чувствителност за различни вкусове. Развитието на сензорната система продължава в предучилищна възраст с придобиването на нови умения, които подпомагат децата в четенето и писането. Съставен е списък на основните умения.

Детето формира идеи относно обектите и феномените, които го заобикалят, относно техните характеристики и функции чрез наблюдение, изследване, експериментиране, сравнение. По този начин, чрез затвърждаване на придобити идеи и изучаване на нови такива, детето изгражда своя личен опит относно света, а процесите на усещане и възприятие подпомагат цялостното развитие. Зрението, слухът, обонянието, вкусът и допирът са сетивата, които служат като вход за обработването на форма, цвят, миризма, звук, температура, позиция, вкус и други характеристики на околния свят.

Възприятието е когнитивен процес на изучаване качествата на обекти и феномени. Цялостният образ започва да се формира в съзнанието на детето като умствено представяне, понятие за външния свят. Същите тези идеи/понятия се акумулират в детското съзнание и биват използвани за формирането на понятия, фантазни образи и за творческа преобразуваща дейност. Сензорните стимули идват едновременно и от собственото тяло и изграждат основата за възприемане на схемата на тялото и пространствената ориентация.

Усещанията и възприятията имат няколко основни функции:

Познавателна – усещането и възприятието са източник на информация за света и могат да бъдат класифицирани като когнитивни процеси. Чрез тях детето се ориентира в обкръжаващия го свят и получава информация за огромно количество свойства, които достигат до него по сензоперцептивни канали.

Поддържане усещането за реалност на външния свят – чрез усещането и възприятието детето преминава през продължителен процес на потвърждаване стабилността и предвидимостта на околния свят. Чувството за реалност често се изживява като фонов процес, но е от голямо значение – то осигурява стабилността на емоционалните и интелектуалните връзки в детския ум.

Стимулираща функция –тя представлява нуждата на детето от силни и разнообразни сензоперцептивни изживявания. Те играят ролята на стимулиращи агенти и повишават цялостния капацитет на детето. Монотонното стимулиране без достатъчно променящи се сетивни стимули може да доведе до т.нар. сензорна депривация, която се изразява в слабост, апатия, откъсване от другите, липса на инициативност, понякога дори до цялостно изоставане в развитието.

Мотивираща функция – тази функция съдържа подбудителните аспекти, възникващи вътре в самото възприятие. Възприемането чрез отделните сетива има емоционално въздействие. Всички възприятия имат своята “афективна окраска”. Афективният компонент не избледнява в сензорното процесиране и придава приятни или неприятни емоционални нюанси. По този начин обектите предизвикват интерес и решителност, които често можем да наблюдаваме при малките деца – стремят се да знаят всичко относно това, което виждат и чуват – манипулират с обекти по различни начини, експериментират и ги изучават.

Сензорно възприятие в предучилищна възраст – основа за развитието на училищните и социалните компетентности

Развитието на сетивата в тази възраст дава основа за по-късното усвояване на училищните умения, като четене, писане, броене и др. През този период започват да се появяват социалните умения на детето – комуникация с връстници, кооперативна игра. По-долу са описаните отделните аспекти на визуалните, слуховите и тактилните възприятия, които допринасят за развитието на детето.

Зрение – включва възприятие за цвят, форма (независимо от големината, цвета или ъгъла, от който се вижда), пространствени отношения, визуален анализ и синтез (способност за разграничаване на частите от цялото – напр. разграничаване на буквите от азбуката, които формират дума), визуален завършек (включва способността за познаване на частично скрит обект), визуални концепти (способността за изграждане на мисловни репрезентации и картини на база на информация, опит и изследване), зрителна диференциация (способността за разграничаване на детайли или местонахождението на предмета в пространството), зрителна памет (способността за съхраняване на информация по зрителен път), проследяване на зрителен модел, който е повторяем (проследяване на обекти в определен ред). Всички тези способности изискват практика, за да бъдат развити и усъвършенствани.
Слух – основни характеристики
- Отчитане на специфични звукови сигнали (или отсъствие на специфични сигнали);
- диференциране на звукови сигнали (разпознаване на това, дали два или повече звука са еднакви или различни, включва също така звуков анализ и синтез);
- идентификация на звуков сигнал (разпознаване на това, от какво се състои),
- разбиране (най-високото ниво на слухово процесиране – способността за разбиране и интегриране на получената информация).
Ако някоя от тези функции е нарушена, недоразвита или липсваща, това би довело до трудности в социалните интеракции, както и до затруднения при придобиването на училищни умения и разбиране на инструкции.
Допир – чрез кожата си ние получаваме различни стимули от околния свят (тактилно възприятие). Това е един от начините за учене. За децата в предучилищна възраст е важно да експериментират с различни повърхности, форми и текстури. За да се чувстват удобно, трябва да се спазва ред на въвеждането на тактилна стимулация.

Започва се със сухи текстури – пясък, боб, ориз, дървени предмети, трева, листа и др. След това се преминава към “междинни” текстури (те не са сухи, но и не залепват по кожата на детето) – тесто, глина, топли и студени макарони. Последният тип текстури са т.нар. “мръсни” текстури – те залепват за тялото или друга повърхност – кал, пяна за бръснене, пудинг, бои. Можем да използваме всяка една от тези текстури, за да окуражим различни творчески дейности – рисуване, работа с глина, назоваване на това, какво е усещането от всяка една текстура, какво прави и т.н. Пример за това, как тактилното възприятие подпомага процеса на учене, е ученето на броене на сметало. Сметалото въвежда разбирането за математическите принципи и операции чрез тактилно учене и усвояване на знание.